Спомени
Подреждайки си шкафа си открих един стар тефтер, в който съм си записвала, когато ходих на курс. Стана ми толкова мило и си спомних колко хубаво беше там. Чувствах се като човек намерил мястото си, но …свърши. Та във въпросния тефтер попаднах на следното стихотворение:
САМОДИВА
Погледна ме.
Светнах.
Замечтах.
Докосна ме.
Трепнах.
Закопнях.
Прегърна ме.
Омекнах.
Оглупях.
Съблече ме.
Изтръпнах.
Подивях.
Отиде си.
Въздъхнах.
И … умрях.
Аз преди време бях написал едно подобно:
На прозореца ми кацна славей.
Аз го не познах.
Тъжно гледаше ме славеят.
Той отлитна.
Аз умрях.
Хи,хи.
;)