Сеппуку

СЕППУКУ

Днес се събудих късно и видях, че през
нощта снегът е навалял и затрупал
дървото до прозореца. Реших да го осво-
бодя от мъките му и излязох на двора с
брадва в ръка. То беше младо, крехко
дърво от непознат на дендрологията вид.
Вдигнах брадвата и замахнах, но в последния
миг отклоних удара. Реших да дам възмож-
ност на дървото да запази честта си. "Ето,
умри достойно!", казах, забих брадвата до
стеблото и влязох да закуся. Закуската ми
се състоеше от яйца и кафе. След половин
час се върнах на двора. До дървото намерих
дъщерята на съседа, обвила ръце около
ствола. Снегът върху клоните се топеше и
се стичаше върху косата й. Брадвата стоеше
там, където я бях оставил. Блъснах грубо
момичето и се заех да довърша започнатото.