Свободата,Санчо
"Свободата ,Санчо е на върха на копието,а не в салама който режеш”
“ Да,ама не” ,както беше казал някога един водещ.
Според мен свободата е в салама или казано по друг начин-Свободни ли сме ние да правим каквото желаем -без да нарушаваме законите.
Може ли да работим това,което ни е приятно за малко пари или пък трябва да работим неща,които не ни доставят удоволствие,заради повечето пари и все аз да съм им виновен на тези,които са над мен, без да има причина.
Иска ми се тази сутрин да стана в 8,ама не може,трябва да стана с час и половина по рано,за да не закъснея за работа..
Иска ми се да кажа какво мисля за някои от хората с които работя –да но ,ако кажа ще съм не само свободен,но и освободен от длъжност.
Иска ми се като видя красива дама да й изкажа възхищението си от красотата й и ако е възможно да я поканя на кафе,но възпитанието ми,пък и предпазливостта ме възпират-не дай се боже да е феминистка,ела гледай какво става.
Иска ми се да мога да казвам истината-да,но трябва да избирам между “Свободен,ама гладен” или “Сит,ама не свободен”.
Така,че май Санчо е прав,като казва,че салама го бивало по-вече от свободата- с извинение към Дон Кихот и Сервантес.
п.с. и това за "феминистката" не съм го прочела;)
Между другото ако феминистките бяха по -малко и инфарктите при мъжете щяха драстично да намалеят ;-)
Там се намира единственият квартал,който се самоуправлява и самоиздържа-"Кристианенсенс"-за съжаление не знам дали все още е така.
Ако се замислиш, да кажеш на някой, че ти е направил деня светъл, не би трябвало да поражда гневни изблици. Но ето ти един конкретен пример, когато някой младеж започва да ми се усмихва малко по-упорито в трамвая, аз веднага започвам да се чуствам неудобно и раздразнена, дори и да ми е леко симпатичен. Защо? Защото знам, че ако му се усмихна, той ще ми се лепне и няма да ме остави на мира и после ще трябва да му мисля защо слиза на мойта спирка и т.н.
Та ако мъжете се държахте по-често като хора и по-рядко като животни, щяхме да живеем в един доста по-сексуално задоволен свят. И не обобщавам за всички мъже. Но дори и един за една жена, който е прекрачил някоя граница е достатъчен, за да и опропасти остатъка от живота и тя съответно да опропасти този на мъжете, които са около нея.
А за свободата и салама...ми писах го на Светев преди седмица-хората казват, че човек винаги може да намери работа, в която да е щастлив и доволен. То пълно доволство няма естествено, но поне да не се прибираш вкъщи с желанието да убиеш някой :)И да има за салам (а, не е ли по-добре филе? в салама има соя и сланина, как го ядете изобщо)
Аз говоря за истинските кавалери,но ите се изпокриха вече-опитай са да подадеш ръка на дама,която слиза от влак или пък да й помогнеш с багажа,и ела гледай какво става-"Тракторист на звеноводка думаше"
;-)-ще е нещо като детска приказка спрямо това което тя ще ти каже.
предполагам,че първото ще бъде,"А бе аз да не съм инвалид,че трябва да ми помагаш,Мога и сама да сляза"
Срещнал вълка кучето и като го видял какво е охранено и дебело, а той бил изпосталял, го попитал:
- Как така си толкова охранен?
- Ами хората ме хранят.
- И защо те хранят?
- Ами пазя им къщите и имотите и те затова ме хранят. Ако искаш ела с мен, ела и ти да пазиш и теб ще започнат да те хранят.
Тръгнал вълкът с кучето, стигнали до селото, но тъкмо преди да влязат в двора вълкът видял, че козината по врата на кучето е поохлузена на места.
- Това от какво ти е? -запитал вълкът.
- А, нищо. От синджира е. От време на време ме връзват на верига.
Тогава вълкът се обърнал, и тръгнал към гората с думите:
- Сбогом, побратиме, по-добре гладен на свобода, отколкото сит на верига.
Та така съм и аз - един от основните ми девизи е: "По-добре гладен вълк, отколкото сито куче"