Самотата!!!
Какво мислите, че е самотата? Тя е като страха от това, което може би не съществува, за което не сме сигурни че има. Не е хубаво да си сам или сама. Не, че не е хубаво, но всички знаем, тръпката от докосването на любимия човек, нежните целувки пращащи ни на седмото небе, присъствието му/й до нас. Как е приятно всичко това , но когато самотата те обвземе ти остават само спомените, с който да се топлиш. В прегръдките на самотата всяка надежда умира, въптеки че хората казват " надеждата умира последна ". Това спира да е така, когато се появи "принца ти на бял кон" ( за момента естествено ). Той те кара да летиш, когато те погледне, с усмивката си те кара да го ревнуваш от всичко, и наи-важното е, че те заблуждава, че те обича, после те зарязва и ти пак си сам/а. Това е самотата тя е след любовта и така се менят постоянно като сезоните. За голямо съжеление повечето от нас са в прегръдките и постоянно сигурно 1/2 от живота им преминава така- В САМОТА!!!!!
Търсенето на човека до себе си явно е заложено в нас самите. Може би идва заедно с разума. Колко по-простичко е всичко при животните. Но ние хората имаме нещо повече от размножаване. Е, не всички. Има хора, които мислят простичко като животните. За тях не говоря.
Но пък живота е хубав, когато намериш човека, който е за теб. Тогава сякаш забравяш за моментите, в които си се чувствал самотен.