СЮЗЪН

със ситни крачки скърцащата кръвпреследва невъзможните лицатам всеки миг последен иска да е пръва какавидите превръщат се в яйцависи коремът на небето и хоризонтът смръщенследи сабърсва от нищожните усмивкипо навик времето прегръщапоспряло до крайпътната отбивкатам щурат се и:спънатите сричкизахапан спомен тихпродран сонетпрозрение поставено в кавичкисняг подреден в обратен реди пак:със ситни крачки бродят друмитеслед корените на съмнениетопопиват точно посред думатакъдето пада ударението

Още по темата

Порой от дрозофили BgLOG.net · 23.07.2006 · veselin Порой от дрозофилиКогато се нащърбят върхове, обелени от зимните корозии,присвити като гайда ветровев скалите им дълбаят новолуния...Облещва им се бурята накривоИ сплита облаците в ситни плитки...Ще завали поройот дрозофили,а после ще е лесно да се литне... * * * Любов · 10.06.2007 · veselin Ще нарисувам вятърот прашец на тичинки. Ще приглуша прибоя, плисващ от рапана.Ще се похлупя с дъжд,ще пробвам да обичамоктавите, разсипани по залеза.Ще си измисля езеро със ситни камъни. И пясък, в който да заровя пръсти.Ще се разлея в мокрите ти вадичкиЩе си намеря пъ… Влизай, вятърко! Поезия · 02.02.2010 · JasenVedrin Влизай вятърко! Нежно, на пръсти... В ситни стъпки от слънчев балет. Потанцувай в косите й гъсти. Съчини й сънуван куплет. Пред очите й живи картини нека чудна палитра реди. Бели пясъци. Приливи сини. Топли залези. Кош от звезди. Влизай вятърко, нощно потаен, и пердета…