Влизай, вятърко!

Влизай вятърко! Нежно, на пръсти...
В ситни стъпки от слънчев балет.
Потанцувай в косите й гъсти.
Съчини й сънуван куплет.

Пред очите й живи картини
нека чудна палитра реди.
Бели пясъци. Приливи сини.
Топли залези. Кош от звезди.

Влизай вятърко, нощно потаен,
и пердетата тих разлюлей!
Даже тя за това да не знае
от далечния бряг на Морфей...

Звън на утро. Лъчи. Пеперуди.
Уморени от плясък весла.
Любовта ти от сън се събуди
и усети, че с мен е била...

(От "Сбъднати предчувствия")