* * *
<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Ще нарисувам вятър
от прашец на тичинки.
Ще приглуша прибоя,
плисващ от рапана.
Ще се похлупя с дъжд,
ще пробвам да обичам
октавите,
разсипани по залеза.
Ще си измисля езеро
със ситни камъни.
И пясък,
в който да заровя пръсти.
Ще се разлея
в мокрите ти вадички
Ще си намеря път,
от който няма връщане...
Боже, Вескооооо как ми се иска в такива моменти да съм невидима!!! Направо ми четеш от душата :о)
Поздрави!!