Размисли на тема „Най-…”

Мила Поли, наистина буди размисли!

Мога да коментирам следните НАЙ-ковци:

Песимистите: Възможно е и обратното твърдение: че песимистите са най-щастливи, защото никога не се разочароват. ;) Това, разбира се, в кръга на шегата. А сериозно - чела съм едно психологическо изследване от един много виден американски учен. Според това изследване излиза, че песимистите са реалисти: оптимистите виждат нещата по-нереалистично в своя полза. Изводът на този мастит психолог е, че песимизмът е полезен във финансовите дела; но иначе негативите на това, да си песимист, са много повече.

Децата: Много обичам децата и няма по-хубаво нещо за мен от това, да си общувам с тях. Обаче не харесвам при тях егоизма и понякога злобата, които все още не са прикрити с доброто възпитание, както е при възрастните. Имам предвид навика на децата да дразнят, понякога много жестоко, по-малки, по-слаби или по-различни деца, или деца, неизвестно защо нарочени за жертви. Това е нещото, което ме разочарова при тях, при цялото ми иначе възхищение.

Интригантите: слагам и тях към твоята класация. Тези хора се мислят за най-ловки, но всъщност са най-презрени, защото гледат да спечелят от лъжа.

Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени ,които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

 Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.

 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

 Блажени миротворците,защото те ще се нарекат Божии синове.

Блажени гонените заради правдата , защото тяхно е небесното царство.

Блажени сте когато ви хулят и гонят, и ви говорят против вас лъжливо всяко зло заради Мен.

Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха  пророците, които бяха преди вас.

Вие сте солта на земята.Но ако обезсолее с какво ще се осоли?

 Вие сте светлината на света . Град поставен на хълм, не може да се укрие.     (евангелие от Матей5:3-14)

 

Цветята за  Божието безсмъртно дело и слово и на неговите ученици...

Нелка, „НАЙ-ковци” много ми хареса :) Съвсем точно си го измислила. Списъкът с НАЙ-ковците може да се продължи още, и би било интересно да ги опишем всичките, но за тези точно се бях размислила снощи и предиобед публикувах флаша.

Съгласна съм, че песимистите са по-големи реалисти от оптимистите. Но пък оптимистите са по-щастливи от факта, че не възприемат действителността напълно реално. Защо им е да се обременяват с тежки мисли и с тъжни настроения, като могат да я приемат по приятен за душата начин?

За децата съм съгласна също, че дивата агресия е характерна за една част от тях. И тази част от децата обикновено се отглежда почти сама, защото родителите са много заети. Иначе при децата, чиито родители са си на място, положението е точно обратното. Те са научени от малки да се държат възпитано, което в никакъв случай не ги прави лицемери или подмазвачи. Не, те по детски наивно и чисто винаги си казват какво мислят и какво чувстват.

Под „чистота” аз разбирам липсата на коварство и задни мисли. Децата са откровени винаги. Те не се притесняват да кажат някому какво мислят за него, дори когато не го харесват.

Докато възрастните са откровени обикновено, когато коментират скришом, зад гърба на някой трети, клюкарят го, но в присъствието на този трети често пъти са неискрени. Затова може да се случи някой, който ти се усмихва и даже ти прави комплименти, да ти забие нож в гърба в един момент. При децата това не може да се случи. Те всичко си признават и всичко издават.

Виж, за интригантите си е голям пропуск. Те са може би „най-комбинативните хора”, защото си представи за колко много неща трябва да мислят, да нагласяват. Те обикновено са добри психолози – познават добре жертвите си. Също така са отлични тактици и притежават далновидността да предвидят бъдещото развитие на събитията. Майстори са на лъжата и са добри актьори.

Сетих се за още един най-ковец. Най-незлопаметните хора са забраванковците. Понеже те постоянно забравят, обикновено бързо се изтриват от съзнанието им злините, причинени им от други хора :)

Поли, ценя много размишленията ти за децата, защото точно ти имаш възможност най-много да ги наблюдаваш и да си правиш причинно-следствена връзка.
За откровеността на децата: Когато дъщеря ми беше на 2-3 години, понякога ми подаряваше своя играчка с думите: "Мамо, подарявам ти това, защото не ми харесва". :)

За забраванковците - да, хубаво е човек да е забраванко! Злопаметността не води до нищо добро.

Щерчицата ти още от малка си е била голяааааааама сладурана :)))

Нелка, а аз се замислих за онзи професор, дето твърдял, че песимистите са по-големи реалисти. Това не е ли все пак негово субективно виждане, пречупено през личните му разбирания за добро и лошо? Всъщност как може да се прецени каква е истината за действителността, след като е невъзможно да я обхванем цялата и да и направим точно измерване?

Съответно може да се окаже, че хубавото преобладава и оптимистът да бъде по-близо до истината от песимиста. Знае ли човек? :))

  Ето и няколко "най-..." сентенции и от мен! Вие си изберете коя ви харесва!

Най-незначителното дело е по-добро от най-великото намерение.

Най-важното нещо в живота е, да изживееш живота си за нещо
по-важно от собствения си живот.

Неизплаканите сълзи болят най-много.

Най-добрият начин да нагласиш на фокус живота си е никога да не поставяш въпросителна там, където Бог е поставил точка.

Най-добрият начин да усмириш някого, е да го потупаш по рамото.

    Тялото, това е най-малкото нещо, което може да даде жената на мъжа. Ромен Ролан

          :-))))

Мълчанието е съвършено оръжие; то е един от най-трудно оборимите аргументи