Пухкав сняг е навалял
потъвам в бялата пустиня,
а този вятър от каде ли е навял
спомени от миналата зима?
В тишината с мисли те обгръщам,
а снегът те крие и мълчи.
И всека зима с него ще се връщам
при спомена за твоите очи.
P.S. Разгледах една малка част от творчеството Ви (в обедната ми почивка) и попаднах на нещо красиво, което много добре подхожда на мен и съпруга ми:
"Каквото и да е... Но с теб си струва
безпътица дори да провървя.
През облак от възторг да те ликувам.
От бликнал извор да те промълвя.
За да намерим оня вечен избор,
когато зов душите ни гори
и в трепета на тихата ни близост
една любов ни гледа и твори."
От "Поглед от любов"
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви