После ще се уча да покълвам

Да можех да съм по-висок и тънък,
надвиснал в сенки на дървета.
Със поглед да запаля шумата,
листата, клоните и ветровете.
Да ме размесваха в боите си
възглинените пръсти на пълчища.
да се събуждах два пъти по-цветен
и татуиран във измислици.
Поне веднъж да полетя,
след хилядите опити по мръкване,
да превъзмогна болката след падане,
кръвта по коленете и разкъсванията.
Чудесно би било, за да се случи
магнитното обръщане на полюси
и Гравитацията във съня си
да забълнува и да проговори...
За чувството на безтегловност при летене.
За великаните
и за растежа на растенията.
Да ми разказва, ако ще до съмване,
а после ще се уча да покълвам.

21.05.06

още стихове - в www.bglog.net/poetry :)