Помните ли Христо Фотев?

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

 

Морето си създава гении...

ВЪЗХВАЛА НА ЖЕНИТЕЖени, вий идвахте срещу ми! Как стъпвахте! Аз бях готов - готов бях за живот и думи, узрял за вашата любов. Срещу ми -- с някакво метежно мълчание, с камбанен звън как страшно светеха и нежно гърдите ви от сол и сън! Как остро в гърлото ми мощно трептеше крехкият ви смях! Със всяка фибра денонощно ви любех, страдах и живях! И бягах аз в нощта, разбила лицата ви - но всеки дъжд ви блъскаше със страшна сила в живота ми на странстващ мъж! Обичам ви и в нощи тъмни, и в светли дни, обичам аз ръцете ви, бедрата стръмни тревистия ви тъмен глас! Докрай - през всичките сезони и възрасти... Ах, как блестят коремите ви - златни брони срещу самата моя смърт! И всичко - дрехи, нокти, бреме, прически, накити и срам, и страх и смелост - дълго време съм бил моряк, войник и сам! Казармен, униформен свят! Метален, стъклен и мастилен.... Умирам аз без вкус и цвят и викам яростно - спаси ме! вий - коя? Не помня аз! Приемахте вий мойто име във своя милосърден глас! И моя страх... За да изтрая, вий бяхте и вода, и хляб!Мълчете - всичко ще призная - аз бях по-груб, по-лош, по-слаб мъж винаги... Благодаря ви за всяка милост и живот! Живейте вий! Бъдете здрави! И хубави... Вървете вий докрай през всичките сезони ....и възрасти... И да блестят коремите ви -- златни брони ....срещу смъртта на този свят! Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате! Не съм готов... Забравям всичките си думи и онемявам от любов!

Това е невероятно стихотворение, настръхвам всеки път като го чуя или прочета!!!

Ето един полезен сайт, който намерих наскоро, като търсих "Колко си хубава!"