Палецът на Лестър: Глава 2

Уточнение: Романът се публикува в този блог, не за да предизвиква оживени литературни дискусии, а по повод желанието на авторите да го разпространят напълно free, след няколко недоразумения си издателя си.

Да се чете в удобно време с бира в ръката и с лекота в душата :)

Глава II

Когато получиш букет от 33 червени рози, придружени от парфюмирана бележка с надпис "Обичам те!", подписана от Хари Усмивката, значи имаш сериозен проблем. Особено ако си мъж.
Ян Симпсън не знаеше това и бе много изненадан, когато момчето от цветарския магазин позвъни на вратата му.
- Трябва да е станала някаква грешка, младежо - каза той. - Не познавам никакъв Хари и съм абсолютно убеден, че не съм обратен.
- Но, господине, човекът, който поръча букета изрично подчерта, че е за вас. Даде ми точно този адрес и вашето име.
- Странно, много странно. Както и да е - махна с ръка Симпсън. -  Ето ти пет кредита за разкарването и задръж цветята.
Момчето прибра парите и си тръгна, а Ян Симпсън се върна в дневната да си допие кафето.
Половин час по-късно, докато дочиташе спортната страница на сутрешния вестник, на вратата отново се позвъни. Симпсън изруга на ум и се запъти да отвори. Отвън стоеше висок непознат мъж, който се хилеше глупаво насреща му.
- Мога ли да ви помогна с нещо?
- Разбира се - с широка усмивка отвърна непознатият.  - Стига да си Ян Симпсън.
- От плът и кръв.
- Радвам се, много се радвам - отвърна мъжът с още по-широка усмивка. - Днес си късметлия, човече! Намери своята голяма любов!
Последната дума накара Симпсън да си спомни за букета рози.
- Хари?
- Точно в десетката, приятелю! Няма ли да ме поканиш да вляза?
Симпсън понечи да затвори вратата под носа на нахалника, но в същия момент видя много основателна причина да се покаже гостоприемен. В дясната ръка на Хари се бе появил елегантен "Колт", 33-ти калибър.
- Разбрах, че си отказал хубавия букет, дето ти изпратих - каза Усмивката. - Знаеш ли колко много ме нарани това?

Еди "Фани ме за кобура" Стикър пристигна в болницата в много добро настроение. Влезе в стаята на своя стар приятел Лестър,  огледа го критично и извади от вътрешния джоб на сакото си половин литрова бутилка уиски.
- Изглеждаш като лайно, прегазено от танк, Лес - констатира Еди и отпи широка глътка от шишето. - Но не се коси. Усмивката се погрижи за шефа на млекарската гилдия. Горкият Ян Симпсън! Получил е 34 парчета олово с транспорт за наша сметка.
Лестър Голдчанс се помъчи да се усмихне. Състоянието му се влошаваше по-бързо от друг път, а д-р Стивънс не беше в състояние да му помогне.
-  Представяш ли си - продължи Еди, - Усмивката най-надлежно пратил любимия си букет цветя на Симпсън, а оня тъпанар да вземе да го върне обратно. Е, това извадило нашия човек от равновесие и той похарчил цял куршум в повече от обикновено, докато пращал шибаняка при Създателя му.
- Всичко това е много хубаво, Еди - с усилие проговори Лестър, - но не ни решава проблемите. Гилдията бързо ще намери заместник на Симпсън, а аз - както е тръгнало - този път ще хвърля топа. Знаеш ли какво става с д-р Стивънс?
Еди погледна приятеля си изпитателно.
- Това е лошата новина. Килърът, който е посетил доктора, е задигнал палеца с твоята идентичност от него.
- Не думай! - изхриптя Лестър. В очите му се появи страх. - Искаш да кажеш, че този път съм наистина аут?
- Не съвсем.
Еди "Фани ме за кобура" Стикър отпи нова глътка уиски. Избърса внимателно устата си, след което каза последните думи, които Лестър чу през живота си:
- Намерил съм ти заместник, приятелю. Съжалявам, но бизнесът го налага.
Тревогата в очите на Лестър прерасна в паника. Той много добре се досещаше какво означава това. Помъчи се да достигне с ръка паник бутона, но Еди бе по-бърз. Светкавично извади добре наточен бръснач от джоба на панталоните си и отряза главата на Лестър. Сложи я в черен найлонов плик и излезе от стаята.