Новогодишна каръщина

От 30-ти декември насам чакам този момент да си вляза в сайта и все нещо не се получава. Днес – 2 януари, с много терзания и мъки най-накрая успях!

Сагата започна на 30-ти сутринта, когато (за кой ли път?) установих, че нямам нет. Обадих се на доставчика и получих обнадеждаващия отговор, че скоро проблемът ще бъде оправен.

Към обяд все още не се забелязваха индикации, че нещо се прави по въпроса и аз отново вдигнах телефона, за да попитам как вървят нещата. Казаха ми, че след час-два ще изпратят човек да види за какво става въпрос.

Вече беше около 17:00-17:30 часа и понеже се стъмва, а ако причината е за пореден път в отрязаните кабели на покрива на блока, едва ли ще може да се работи, така че аз за трети път им звъннах да ги питам как е хавата. Казаха ми, че били идвали, но не намерили човека, който държи ключовете от покрива.

Половин час по-късно се оказа, че това е било чиста лъжа, защото никой не знае нищо по въпроса, а съседите, които притежават ключове от покрива, са си били вкъщи. Така... Разбрах, че ме будалкат.

На следващия ден - 31 декември, сутринта, отново им звъннах да ги питам какво предвиждат, че ще се прави по моя въпрос. Обещаха ми да изпратят човек. Попитах ги дали не искат да им съдействам, като им осигуря ключове за преминаването през покрива на блока. Отговорът беше:

„Не, няма нужда!”

„А как ще се качите?”

„Ще намерим начин, ако трябва ще разбием ключалката”.

Да бе, повярвах им!

Към 3 часа следобед се появи едно момче, което искаше да се увери, че причината за повредата не е в моя компютър и затова влезе у нас. Явно до този момент никой не се е интересувал какво изобщо става. Отново се издадоха, че нищо не са правили по въпроса. То видя, че при мен всичко е наред и каза, че се качва на покрива.

„Чакай” – викам му, - „нали нямаш ключове?”

„Няма проблем – не ми трябват.”

След десетина минути слезе и ми съобщи, че голяма част от кабелите са нарязани, че това няма да може да бъде оправено днес, защото човека, който отговаря за кабелите, отсъства.

„А утре?” – попитах аз с тайната надежда, че може и да ми се сбъдне мечтата.

„О, утре е 1-ви януари. Изключено!”

„А кога да очаквам?"

"Някъде след втори нататък…”

И си тръгна.

Забелязала съм, че думичките „няма” и ” не може” някои хора ги изговарят с особена наслада, защото си мислят, че така изглеждат по-значими от другите.

Хубаво. Вкиснах се максимално.

Един час по-късно миех чинии и понеже имам изглед към улицата, погледнах от прозореца на апартамента и видях една камионетка с надпис „лан интернет”. От нея слизаха петима униформени мъже, на чиито гърбове им беше изписано име и телефон на някакъв интернет доставчик, за който не бях чувала.

Отворих прозореца и много нахално ги разпитах кои са и с какво се занимават. Оказа, се че идват в нашия вход да възстановят едни нарязани кабели. Възхитих им се. Значи при едни доставчици може в 16:00 часа следобед, на 31 декември, да се дойде и да се оправят нещата, а при други – не.

В същия миг ми хрумна, че нищо не ме обвързва със сегашните ми доставчици, т. нар. провайдъри, даже съм си предплатила за следващия месец и попитах групата мъже какво трябва да направя, за да стана техен клиент.

На тях им дойде изневиделица моят въпрос. Първо казаха „елате след празниците”, но после единият се сети, че не е късно и днес, ако незабавно отидем до офиса им и сключим договора. Те ще ни изчакат тук, на място, и ще ни свържат.

Хукнахме с Митето, уредихме нещата в последните минути, преди да им изтече работното време, и се върнахме у нас.

Към 17 часа и нещо вече имах нет, който си личеше, че е и по-бърз на всичкото отгоре, но единствено не можах да отворя страница на bglog.net. Рекох си, че може и да е в ъпдейт нашият сайт.

Вечерта отидохме да посрещаме Новата година у едни приятели.
 
На следващия ден – 1 януари, включих компютъра и отново същото – имам нет навсякъде, а само bglog.net и abv.bg не мога да отворя. Помислих си този път, че нещо не е наред, но няма на кого да се оплача. Знам, че в офиса на доставчика днес няма да има никой, защото ме предупредиха, че ще го водят празничен ден.

Доживях до следващия ден, тоест днес. Звъня на стационарния в офиса – никой не вдига, звъннах на мобилен и ми съобщиха, че екипът ще дойде на работа към 12:00 часа.

Междувременно ми се обажда една моя близка, че детето й вчера направило опит за самоубийство от любовна мъка, като се нагълтало със сънотворни. В момента е в токсикологията в „Пирогов”. С Митето хукнахме към болницата. Прилошава ми от гледките там, но какво да се прави – такъв е животът, има и такива моменти.

Нашият „самоубиец” вече беше премислил постъпката си и горчиво съжаляваше за извършената глупост. На съседното легло седеше един шестнайсетгодишен хлапак, който се е бил натровил с водка – и той чакаше изписване, а от съседната стая се чуваше плач на бебе, което било изгълтало 28 витаминчета наведнъж, мислейки ги за бонбони. Друго дете беше прието, защото било изпаднало в алергичен шок заради взимането на пеницилин.

Зачакахме доцентката, за да оправим документите за изписване. Минаха около два часа в чакане, защото се виждаше, че е затрупана с работа.

Разбра се, че в новогодишната нощ е правен още един опит за самоубийство, но този път заради нещастната любов на едно момиче.

Някакъв клошар, изписан днес от Военна болница, настояваше да бъде приет сега пък в „Пирогов”, защото не се чувствал добре. Една сестра му заявавяше, че това няма да стане, а да отиде при личния си лекар. Зачудих се дали има такъв.

Най-накрая доцентката се освободи. Тя не беше преглеждала двете момчета до този момент и дойде да ги разпита какво са сторили, за да се намират в „Пирогов”.

На нашия човек му даде съвет да се погледне в огледалото, да види какво хубаво момче е и да не се подценява. Това, че не е докоснал алкохол в празничната вечер, според нея, даже е било грешка, защото той е бил в момент на депресия, а алкохолът е щял да му помогне поне малко. Другия тийнейджър, който се е бил напил зверски, го предупреди да пие по-бавно, както и да не употребява алкохол, когато е гладен и уморен.

Пристигнахме в „Надежда”, оставихме момчето у тях и се запътихме към офиса на новия ми интернет доставчик. Разказах на момчетата им за своите тегоби, че влизам навсякъде из нета, но само в моя сайт не мога. Започнаха да се въртят телефони, провеждаха се някакви разговори и в крайна сметка връзката с bglog.net беше възстановена. Най-накрая… Но вече нямам сили да се радвам.

... Сега се сещам, че едно от най-готините весели разказчета, които съм чела миналата година по това време на тази тема, беше свързано с каръщината. Нарича се "Коледата на каръците" и е написано от SelenValkerey. Гугълът веднага го намери: ето линк. Ще си го прочета с удоволствие за повдигане на настроението :)