Нашата улица
Помня я сива, зелена и слънчева,
помня я с теб и без тебе я помня,
помня я в лято, сякаш несвършващо,
но все пак отишло си, пълно със спомени.
Помня я в свежи, неразсънени утрини,
помня я в летните ласкави вечери
и на следобеди пролетни помня лазура,
помня я близка и много далечна.
Безкрайна я помня - от стъпките първи,
помня я малка - в младежкия полет,
помня я светла - при всяко завръщане,
при мен да те върне си спомням как молих я.
И тук е останала част от сърцето ми,
при нея се връщам често бездомен
и търся отново светлината в лицето ти
- на Нашата улица, в моите спомени.
помня я с теб и без тебе я помня,
помня я в лято, сякаш несвършващо,
но все пак отишло си, пълно със спомени.
Помня я в свежи, неразсънени утрини,
помня я в летните ласкави вечери
и на следобеди пролетни помня лазура,
помня я близка и много далечна.
Безкрайна я помня - от стъпките първи,
помня я малка - в младежкия полет,
помня я светла - при всяко завръщане,
при мен да те върне си спомням как молих я.
И тук е останала част от сърцето ми,
при нея се връщам често бездомен
и търся отново светлината в лицето ти
- на Нашата улица, в моите спомени.
Блaгодаря, Imperator.
:)
Много се радвам на новият член на BGlog и на общност "Поезия" в частност!
Хубаво пишеш, Димитре! :)
ПП : Честит имен ден на патерица по старому! :)
Много се кефи, бе, банда - искате Император навири цифка ли?
аз пък се натъжих от историята за бабата - моята я знаех, че е болна, но идея си нямах, че не може да познае сестричката ми. Един ден ми се обаждат - баба ти почина.
Ноу комент