На тъста (по Вапцаров)

Ето - аз дишам,работя,печеляи с тъста живея(тъй както умея).Със тъста под веждисе гледаме строгои боря се с него,доколкото мога. Със тъста сме в разпра,но ти не разбирай,че мразя аз тъста.Напротив, напротив! -Дори да умирам,аз тъста със грубителапи челичнипак ще обичам!Да, пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачатвъжетои питат:"Как, искаш ли час да живееш със тъста?"Веднага ще кресна:"Свалете!Свалете!По-скоро свалетевъжето, злодеи!" За него – за тъста -направил бих всичко. -Летял бихсъс пробна машина в небето,бих влезнал във взривнаракета, самичък,бих търсилв просторадалечнапланета. Но все пак ще чувствамприятния гъдел,да гледам какгоретъста се смее.Все пак ще чувствамприятния гъдел,че тъста живее,че още ще бъде. Но ето, да кажем,вий вземете, колко? -един бял косъмот главата на тъста,бих ревнал тогава,бих ревнал от болкакато раненав сърцето пантера. Какво ли ще станесъс мене тогава? -Миг след посегателствотоще бъда разнищен.И още по-ясно,и още по-право -миг след мародерския актще бъда аз нищо. Може би искатеда я сразитемоята вяравъв тъста честит,моята вяра,че утре ще бъдетъста по-хубав,тъста по-мъдър? А как ще щурмувате, моля?С куршуми?Не! Неуместно!Ресто! - Не струва! -Той се криеДобре зад гърба мии бронебойни патрониза негоняма открити!Няма открити!