На моето куче

В очите ти играят езера
душата ти е толкова добра
и в пъсроцветната дъга под моста
аз виждам мъката и любовта
 
който си погълнало с лъчите,
и слънцето което ти е дало и мечтите
И ти творение си на природата
и тебе ти е хубава породата
 
Понякога така ме гледаш
сякаш искаш нещо да ми кажеш
и винаги търся те когато камък
тегне в моя личен замък
 
И тогава намирам в тебе спасение
и в някакво лудо опиянение
някаква сила огромна
ми дава радост вероломна
 
И там потънала в небето
съзирам красотата на сърцето
и срещам чистата любов
под белоснежния покров