На майка ми
Чаках те мамо ,чаках те пак,
мисля за тебе,мисля как
за първи път целуна ме ти
под светлината на красивите звезди.
Как аз пораснах и станах човек,
как ти ме гледаше през този век,
започнах аз да мисля и творя
под булото на твоята заря
И ти ме научи правдата да разбера
но като тебе няма да стана добра,
и не с прекомерна любов дари ме ти
и другите и аз нарекохме те лебед който лети
Аз мамо много се старах
но истината нивга не разбрах
Душата ти и мойта чистота
те нашта любов са,и нашта красота
Обичам те много майко обичам
и всеки ден с радост те мамо наричам
и дишам въздуха толкова чист
ако те нямаше щях да съм увехнал лист
Добре дошла!
Прекрасно стихотворение! Всяка майка заслужава такова, както и всяка майка има нужда да чуе добра дума от детето си. Време беше да пишем тук и за майката и любовта към нея!