BgLOG.net 22.01.2008 valiordanov 395 прочитания

НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА

Приказки чел съм и мога добре да разказвам.
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.
Даже веднъж си измислих такава една:
Зима студена била. Тишината разкъсвала мрака.
Вълк единак, към Луната се зъбил и вил.
Малка къщурка в която до печката чакало
младо момиче... Сюжет за истински филм.
А през стъклата надничали бели снежинки.
Вятър се вмъквал през кюнците в стаята чак.
А пък, момичето стискало няколко снимки.
и се страхувало то, от среднощния мрак.
Някой почукал различно от бялата зима.
Вятъра стихнал. Вълка дори онемял.
Вратата проскърцала от самотата изстинала
и момък снажен като Слънце на прага изгрял.
И засияло във стаята сякаш е пролет.
Сърцата - бенгалски огньове, пилели искри...
Тишината засипала белите спомени
и реалният ден, омагьосан отворил очи...
Децата ме гледат, а усмивките парят сърцето.
Недовършена приказка искат за другият път...
Колко малко е нужно да усмихне детето!...
Във финала понякога дебне страха.



Категории

Реклама

Коментари

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца
Имаш рядък поетичен талант! Творбите ти силно въздействат и оставят трайни следи в съзнанието.

Недовършена приказка... Разбира се, че най-прекрасни са онези приказки, които ние със собственото си въображение бихме довършили така, както ни диктуват нашите желания и мисли :) А пък за децата преживяването е още по-вълнуващо!