Моята пътека от Нина Миндова

Из ”Моята пътека”:

Да вървя по теб, Пътеко моя,
Колко сълзи, кърви разпилях,
Колко клади огнени обходих,
Аз ли бях, Пътеко, аз ли бях?

Мразеха, че горда съм и честна,
Мразеха на съвестта гласа,
Мислеха, че ще ме смажат лесно,
Но по теб нозете ми вървят...

Зли хиени виеха напразно,
Лъвове ръмжаха без покой,
Орли скриха слънцето ми ясно,
Но духът ми днес остана твой.