Из "Душевни изгреви" и "Сияйна Любов" на Нина Миндова

Из „Душевни изгреви”:

Българийо, Мойсей дойде -
Народа ти да поведе
През пясъчни пустини сухи,
През огън, гръм и друми глухи.

И неговият светъл лик
Живей в духовния ти ръст велик.
Вярата гради сила за победа,
Устремът роди порива ти ведър.

Напред, народе мой благословен,
Напред, народе мой изстрадал,
С душа велика озарен, благословен,
Руши оковите злокобни в ада!

Напред, потомец на славяни,
Стани могъщ, чист и достоен!
Днес бият огнени камбани -
Духът да бъде смел и боен.

Разсичай морски тъмнини!
Мойсее, свобода издигай
Към слънчевите светлини -
Небето твоя ръст да стига.

Под игото на грижи черни
Не се превивай ниско ти -
Издигай волята безмерна,
Напред, към бъдното лети!

Напред, към слънце галопирай,
Към небето устремен...
Разкъсай златните вериги
И семето на разум сей!

С духа си подпечатвай книги
И вечно в Словото живей.



Из „Сияйна любов”:

Затворена птица

Защо държите птицата затворена,
Повяхва волният стремеж
Да бъде ангел радостен в летеж,
Врата към светлината неповторена.

Да носи клонче обич непристорена,
Да се роди от истина в копнеж,
Далеч от тази златна клетка - вещ,

Да носи клонче обич непристорена,
Да се роди от истина в копнеж,
Далеч от тази златна клетка-вещ,
Вратичката на святост неотворена.

* * *

Нима оковите остават в нея вечни,
Нима надеждите за полет са далечни
Или доволна птицата в света остава
Сред просени зрънца на подаяние,
Нима сърцето й не пожелава
От светлината вечна помазание?