Мордор

Сънувах как

бледнее слънцето.

Крещяха

във ушите ми –

назгули.

„Единсвеният“

бе на пръста ми.

 Вятърът –

скалите брулеше.

Сънувах –

Призраците девет –

Изгубени души

Във паралелен свят

Пробождаха ме

С моргулските мечове.

Изпадах

тихо във несвяст.

Сънувах Мордор,

неприветливите кули

и орките –

във черния отряд,

как обикаляха –

 патрули.

Пред портата

на мрачния ми враг.

Равнината Горгорот

пустееше -

сред пламъци,

 огньове кал...

Едно око плътта

изпепеляваше

всред огнения си овал.