Можело безплатно да си четеш New York Times

Тръгнах по някакви линкове и се оказа, че за да прочета една статия, трябва де се регистрирам на сайта на New York Times. И това било безплатно!
А статията беше за новооткрития музей на Паул Клее в Швейцария. Много интересна история. Да си призная, не знаех никакви подробности из биографията на Клее. Майка му била швейцарка, а баща му немец и поради това, по тогавашните закони, минавал за немец. Учил в Мюнхен, присъединил се към Bauhaus, оженил се за Лили Щрупмф, станал професор в Дюселдорф през 1930 г.

След 1933 г. се върнал в родния Берн. Подал молба за швейцарско гражданство, но починал през 1940 г. преди да го получи.
През 1946 г., малко преди смъртта си, вдовицата му продала около 4000 платна на швейцарски приятели, които основават фондацията "Паул Клее".
По време на войната синът му Феликс Клее попада в руски плен. След освобождаването си през 1946 г. наследява около 1450 картини на баща си. Умира през 1990 г. За вдовицата му Ливия остават 650 творби на Паул Клее, а за сина му Алексадър (от по-раншен брак) - 800. Ливия подарява на фондацията картините, които притежава, а Александър ги предоставя на заем. Така става възможно основаването на музей. През 1998 г. известният архитект Ренцо Пиано нахвърля първите скици на бъдещата сграда. Строителството е финансирано главно от хирурга Морис Мюлер ($47 млн), както и от други частни спонсори ($25 млн) и от лотарията ($14 млн).
Музеят е открит на 20 юни. Представлява нещо като вълна от огледално стъкло с три върха. Архитектът казва, че е получил вдъхновение от увлечението на Клее по музиката и природата.
(Не публикувам снимката на музея, защото не знам дали не се ползва от защитата на авторското право.  Линк към статията със снимката). 

Една от работите на Клее, който изповядвал, че не бива да измине "нито ден без линия":