МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА
миг от вечността
До мене идва спомен за деня,
когато бяхме с тебе под дъжда.
Почти забравила бях за това,
дори запитах се кога ?!
Спомена до мене долетя,
не ме оставя, следва ме сега!
Прегръща ме, затварям аз очи,
завръщам се в красиви летни дни!
Щастливи бяхме двама под дъжда,
докоснати за миг от любовта,
под нежната ръка на есента.
Без думи, обещания, писма,
миг кратък е от вечността.
Вървейки, срещна ни кола,
със скорост бясна излетя
и гибел следваше в ноща,
но ти ме хвана със ръка
и хвърли ме, безпомощна така!
Треперехме и двамата в ноща!
Ти продължи живота ми с това!
И дълго ще си спомням за деня,
когато бяхме с тебе под дъжда,
за кратък МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА !
Вечността е миг.
Поискай прошка и ще получиш.Поискай покаяние и ще получиш.
Поискай Любов и ще получиш.
Любов!
Какво е любовта?
Mиг от вечността?
Нее, Любовта е вечността!
Има ли Любов Живеем!
Ако ли няма, тлеем.
....
В началото, бе тя,
а след това ?!
Дали с любов вървиме днес
или след време губим интерес?!
Да я измериш можеш ли, кажи,
със мерките които имаш ти ?!
Дали се тя мени,
според нуждата,
която в теб крещи ?!
Любов ли е ?
да помогнеш във беда,
да изтриеш нечия сълза
и да получиш удар след това ?!
Да, това е любовта !
Тя дава без да взима,
претърпява, прошка има .
Надява се, очаква, премълчава,
от справедливостта не прави рана,
гняв и гордост в нея няма.
Какво да кажа след това ?!
Пак най-силна е тя на света !
за пустия секс Бог е създал Адам и Ева...
wake up !Имало едно време, едно далечно царство, та имало в едно време едно далечно царство едно мече, но приказката свърши вече.
....
ден и нощ по теб, не горя,
като залеза и зората,
се гоним в гората
и какво търсим?
Земята?
и както се казваше в песента, де е любовта.
на тоз червен фотьол сгушила се тя и чака,
чака този слънчев ден, когато щорите ще се вдигнат, завесата ще се отвори, героите, мда, героите ще се поклонят и публиката ще изпляска, "БРАВО" "ГОРЧИВО" Искаме още...
ноща си тръгва,
любов се ражда,
старата е мъртва !
...а може би ?
Героите са уморени,
публиката, веч я няма,
на сцената голяма,
те са само двама !
Дали да си починат вече,
от този танц така далечен,
или със риск да изгорят,
в огъня на любовта, те да вървят ?!
Нали са уморени !
Те двамата са действащи лица.
Убием ли ги,
ще убием любовта !
Две души, скърбят.
Две сърца туптят.
До кога ще е така?
Какъв е смисълът на това?
е пак на сцената.
Без звук, без глас,
се движи между нас,
докосва твоето сърце
и питаш се: Къде ?
или не е ?!
По-скоро мисля си ,да ..."не е" ...
Миг кратък е,в забързан свят !
И не случва се ,като на абонат.
Врата затваря се ,а друга не .
Неща забравят се ,
живота с тебе не !
Така говореха
геро и те ,
дори не спореха ,
дали не е !
И пак завесата ,ще ни отведе
във други размисли ,за в бедеще .
благодарение на които, ме завладя
много добра идея за пиеса!
Вярвам, че ще излезе прекрасна пиеса.