Като прашинки из Вселената
"Пари и вещи, власт и слава гоним
Завиждаме си, мразим се и пречим си,
А пътят ни стои самотен във очакване
да проумеем, че встрани от него сме.
Забравяме че сме дошли със мисия,
забравяме, че можем да обичаме…
И искаме, и трупаме, и бързаме,
и във фалшиви истини се вричаме .
А колко малко трябва ни наистина –
Да спрем за миг и в себе си да вникнем,
А после със любов да се попитаме :
Това ли искам и щастлив ли съм ?"
Да, ние имаме мисия тук, на земята. Не зная след земния живот какво ни очаква, но смисъл има. И то сериозен. Той ни се подсказва твърде често с ясни знаци, които Съдбата ни дава, за да ни подсети и напътства.
Познавам зеления цвят на Завистта - най-коварното човешко чувство, и благодаря на Бога, че не го изпитвам. Понякога съчувствам на завистниците, защото си е мъчително чувството, което те изпитват, а друг път ми е обидно. Но и в двата случая предпочитам да си замълча и да изчакам отровата на Завистта да се разсее и напусне тялото на страдащия.
А Омразата... Тя като че ли най-често е продукт на Завистта...