Важи ли днес древната библейска мъдрост “Обичай ближния си”? Възможно ли е човеците да е възможно да се обичат и да си прощават прегрешенията едни спрямо други така, както е повелил в една от проповедите си нашият Господ Исус Христос? Или времената, в които живеем, са толкова жестоки, че не подлежи на коментар валидността на една от максимите, залегнали в основата на човешкия морал откакто свят светува? Нека поразсъждаваме по-подробно върху този толкова важен морален проблем.Та кой от нас не са го учили като дете да бъде скромен, да бъде добър, да помага и да състрадава другите около себе си? Дори, когато пораснем, когато съзреем, дори когато животът ни поднесе в последствие своите жестоки уроци, противно на разочарованието ние никога не забравяме тия първи напътствия по морал и човечност. Защо? Дали сме в състояние въпреки бедите и страданията до края на дните си да помним вечната библейска мъдрост: “Обичай ближния си!”“Актуална ли е днес библейската повеля: “Обичай ближния си!” За да обичаш човека до тебе, за да му съчувстваш и да го състрадаваш, първо трябва да изпитваш любов, уважение и състрадание към самия себе си. Стара истина е, че любовта към ближния започва от самия себе си. Жалкото в случая е, че много малко хора днес разбират и осмислят тази истина. За тази цел е необходимо да осъзнаем ясно, че не сме по-различни от другите, че като тях имаме болки и радости, мечти и надежди.
А какво по-голямо добро може да има от добротата и любовта в човешките взаимоотношения?....
И нека запомним това, което можем да понесем в душата си - любовта към Бога и ближния и вярата в Него, за да Му служим с дух ...
Един убедителен аргумент в подкрепа на идеята да се помъчим да бъдем по-добри е преходността на човешкия живот...
Тази вечер гледах пред халите на "Надежда" една много, много възрастна жена как се беше подпряла на чешмичката и пълнеше една малка бутилка от минерална вода. След това я изливаше в по-голяма. Мислех си, че това занимание сигурно щеше да запълни цялата й вечер, защото освен че бавно наливаше водата, тя със сигурност бавно щеше да се тътри до дома си.
Гледах я и се питах какво ли е да си толкова стар? Странното е, че всеки би искал да живее дълго, но докато е млад, си мисли, че старостта може да споходи всекиго другиго, но не и самия него. Но от един момент нататък започват промените - външните белези, които ти напомнят, че ти си тук за кратко.
Гледайки старата жена, си мислех, че докато се усетя, годинките ще изхвърчат и, ако съм жива, един ден ще бъда като нея. Сигурно тогава човек най-пълно осъзнава жалкото безсмислие на дребните търкания. Че времето, посветено на тях, е било най-глупаво пропиляваното време. Вероятно преди физическия си край човек ще си спомня с умиление и радост само онези моменти, в които е чувствал любов към себе си и я е отдавал на другите. Това ще бъдат най-красивите и стоплящи спомени.
Но защо трябва да чакаме да остареем, за да разберем, че мисията ни е да творим доброта и да излъчваме любов към другите?
Здравей Gony,
"библейската" мъдрост е "Обичай ближният, така както обичаш себе си." Имам няколко въпроса към всички които ще прочетат коментара.
Как да обичам ближният както себе си, след като не усещам чувствата и мислите на другият/те?
Светът в който живеем от много се приема, като свят на страдания. Давате ли си сметка защо е така? Кому са нужни страданията? На къде (ако въобще) ни водят те?
Подкрепям тезата че трябва да се научим на любов, уважение и състрадание,но аз сам немога да го направя. Затова:
Кой или как може да ме науча на любов, уважение и състрадание към себе си, след като живеем в общество в което доминираща сила е егоизмът? Има ли метод/формула?
Здрасти Истината,
Съгласен съм с твоето мнение, но ти ако спазваш всички гореспонати действия- състрадание, доброта- нима не изпитваш болка? Какво означава да правим добро? Това което означава добро за мен, може да е с обратен знак за другия. Когато Хитлер е бил малък е бил нападнат от група малотлетни престъпници. Животът му е бил спасен от стара жена. Старата жена е действала по формулата нека правя добро, т.е. вътрешно удоволетворяване или както ти пишеш да и е леко на душата. Но нялколко години по-късно с името на Хитлер са свързани милиони жертви. В този случай старата жена добро ли е направила? Защо мислиш че формула няма?
Mansepah Mansepah, най-напред ще отговоря на въпроса ти с контра въпрос : Ами ако въпросното малко момче не беше Хитлер, ами да речем Айнщайн ( първи той ми дойде на ум...) или друг човек с бъдещ принос към цялото човечество...? Животът на човека е на пръв поглед низ от случайности, а всъщност изобщо не е така...Това, че Хитлер е оживял ( да речем благодарение на помощта на жената) не значи, че тя е виновна за това, което се е случило след години... През това време животът му е бил низ от още много такива събития, срещи, „случайности”, „благодарение” на които той е станал такъв....а не защото изобщо е оживял... Ако беше се развивал в благоприятна семейна и друга среда на мъдри и добри хора може би щеше да стане „спасителя на човечеството”... :-) Така, че пак опираме до въпроса, колкото повече са хората, които даряват любов и доброта, толкова по-голяма е вероятността да се отвърне по същия начин...и обратното...на злото рядко се отвръща с добро...Така, че директният ми отговор е : да, жената за конкретния момент е направила добро, защото е спасила един човешки живот. Но, по късно „съдбата” го е сблъскала с недобри хора, които са изиграли роля при оформянето му като чудовищна личност...
Относно болката... страшното е само когато нищо не можеш да направиш в дадена ситуация ( има и такива), но когато успееш да помогнеш тя се трансформира в удовлетворение и щастие от щастието на другия...
Майка Тереза казва за добротата:
-Хората са неразумни, нелогични и егоистични-въпреки това ги обичай...
-Когато вършиш добро, ще ти препишат егоистични мотиви и задни мисли въпреки това прави добро...
- Доброто ,което правиш утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.
manka ти сама си го написала "Добротата е дар Божи.Или я имаш или я нямаш." - и като всеки дар то не е НАША заслуга - ако аз искам да съм добра не искам дарове - искам САМА да постигна добротата а не да ми я подаряват.
Не знам мансепех - кажи ти ако знаеш - аз това съм го мислела много пъти - както и да го въртя все от моя гледна точка излиза. Ами че аз не знам дали това което казвате е така както аз го възприемам. Каквото и да ми кажеш аз не мога д аизляза от себе си и да стана тебе. Направо ти казвам - няма изход от себе си. Остани си със здраве човече.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви