"Пари и вещи, власт и слава гоним Завиждаме си, мразим се и пречим си,А пътят ни стои самотен във очакванеда проумеем, че встрани от него сме.
Забравяме че сме дошли със мисия,забравяме, че можем да обичаме…И искаме, и трупаме, и бързаме,и във фалшиви истини се вричаме .
А колко малко трябва ни наистина –Да спрем за миг и в себе си да вникнем,А после със любов да се попитаме :Това ли искам и щастлив ли съм ?"
Да, ние имаме мисия тук, на земята. Не зная след земния живот какво ни очаква, но смисъл има. И то сериозен. Той ни се подсказва твърде често с ясни знаци, които Съдбата ни дава, за да ни подсети и напътства.
Познавам зеления цвят на Завистта - най-коварното човешко чувство, и благодаря на Бога, че не го изпитвам. Понякога съчувствам на завистниците, защото си е мъчително чувството, което те изпитват, а друг път ми е обидно. Но и в двата случая предпочитам да си замълча и да изчакам отровата на Завистта да се разсее и напусне тялото на страдащия.
А Омразата... Тя като че ли най-често е продукт на Завистта...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви