Като камък
Като камък падаш в очите ми,
като камък тежиш на сърце,
като някоя страшна тревога
слагаш на мене ръце.
Като низ от горещи безсъници,
като парещ белег от нож,
не зарастваш по моита повърхност.
Като стар, меден грош
с непознат блясък влизаш в очите ми.
С непознат вопъл стенеш у мен
с непознат огън в мене изгаряш
ненормално, първично студен.
И използваш всяка измислица
да нагазиш във моите води
да достигнеш до края, до дъното,
перманентно у мен да боли.
И накрая си взимаш палтото.
Не си бил никога тук.
Излизаш от тая история...
излизаш и вече си друг.
като камък тежиш на сърце,
като някоя страшна тревога
слагаш на мене ръце.
Като низ от горещи безсъници,
като парещ белег от нож,
не зарастваш по моита повърхност.
Като стар, меден грош
с непознат блясък влизаш в очите ми.
С непознат вопъл стенеш у мен
с непознат огън в мене изгаряш
ненормално, първично студен.
И използваш всяка измислица
да нагазиш във моите води
да достигнеш до края, до дъното,
перманентно у мен да боли.
И накрая си взимаш палтото.
Не си бил никога тук.
Излизаш от тая история...
излизаш и вече си друг.
Коментари