Какво беше личен блог?
Е, щом е така - ето какво искам да напиша в моя личен блог: искам да напиша как се чувствам.
Исках да споделя с вас, колко хубав ден ми беше днешният, и това, че има и хубави неща в тоя живот, не са само проблеми.
Но след поста на Поли, искам с тази песен да я поздравя, и тя си знае какво искам да й кажа.
Ето текстът - автор Роберт Рождественский.
Усталость забыта, колышется чад
И снова копыта как сердце стучат.
И нет нам покоя - гори, но живи.
Погоня погоня погоня погоня в горячей крови.
Погоня погоня погоня погоня в горячей крови.
Есть пули в нагане и надо успеть
Сразиться с врагами и песню допеть.
И нет нам покоя гори, но живи.
Погоня погоня погоня погоня в горячей крови.
Погоня погоня погоня погоня в горячей крови.
В удачу поверьте, и дело с концом.
Да здравствует ветер, который в лицо!
И нет нам покоя, гори, но живи.
Погоня погоня погоня погоня в горячей крови.
Погоня погоня погоня погоня в горячей крови.
След 2 седмици се женя за най-красивото момиче за мен на този свят. И не ме интересува нито единотвас, нито другите, които таят в себе си злоба и лицемерие. Интересуват ме единствено хората, които са ми дали нещо. Хората, които са ми протегнали ръка, които са били с мен в лошо и добро. Хората, заредени с позитивизъм и доброта. Хората, които дават от себе си, за да бъдат щастливи други хора. Остават точно 14 дена до заветния миг и съм щастлив. Нямам желание да петня ръцете и душата си с кофти неща.
Това бих написал в личния си блог.
Teri, Честито!!! Повече сладко и съвсем малко горчиво - за вкус...
Shogun, и аз мислях, че блогът е място за споделяне, но напоследък ми заприличва на свърталище за душевни стриптизьори и душевни воаьори, където някои изливат душевна помийка, а други жадно я поглъщат. Разбираш, надявам се, че не те нападам, просто отбелязвам, че след няколко месеца пак се чувствам като кохче за душевни отпадъци, ама тези точно ми идват в множко.../ тук следва намигване/
Оставам с надеждата, че този път ще мине без жертвени агнета...
Професоре - ти си май най-добре от всички: погледаш, погледаш страстите, почудиш се на потайностите на човешката душа, пък се обърнеш към едно малко слънчице, с което дребните неща избледняват и стават още по-дребни.
Диди, това е според мен проблемът: няма смисъл човек да чете всичко и да му се ядосва. Давам за пример Кекла: тя повече пише, отколкото коментира, а пише наистина стойностни неща. Обаче ако някой не ги харесва, много му здраве, да си пише свои неща (не че съм видяла някой да не я харесва). Аз например по принцип не чета някои автори. И какво? Ми нищо, пишат си и без моето ценно мнение, че не струват - за какво ли би им послужило?
Нелка и Професоре, не пиша от моя компютър, но ми е легнала на сърцето една песен, която ме затрудни с превода от руски на български език, а много, много искам да я разбера докрай. Онова, което разбирам в нея, е казано по уникален начин. Като седна пред моето ПС, ще си отворя опита за превод и.................
........... май това ще е следващият пост тук. Не мога да се разделя с вас. Това е истината...
Shogun и аз не чета и не коментирам всичко. Обикновено не се ровя и в личните блогове на другите, освен в личния на професора и честно казано има моменти, в които съм писама по два реда на някои публикации просто от куртоазия, защото прелитайки над някой пост си мисля, че някои пък може да се зарадва, ако го удостоя с внимание не заради поста, а заради човека, които се е потрудил да го напише. Просто винаги съм смятала, че повечето хора пишат, за да бъдат четени нещата им, но има и такива, които не стават за четене и тогава си отминавам без угризения.
queen_blunder, копирай го този текст в един пост и може да му направим по един любителски превод, а после ще вземем най-добрите попадения и ще сглобим един хубав текст.
И се радвам на решението ти, понеже заради двама-трима души не може ние тука да сме потърпевши.