Каква тишина!

Тази сутрин се събудих съвсем сама... Дали от невероятната тишини или от приятния утринен хлад в стаята... А може би просто успях да си отспя!

Обожавам такива утрини! Чувстваш се много приятно и успокоено. Сякаш всичко си ти е съвсем, съвсем наред! И си щастлив заради самото щастие. Усещаш се невероятно жив и свободен... Бях позабравила тия усещания напоследък и то само защото позволих на проблемите да ме завладеят и съсипят! Ама че глупост...

Още повече, че снощи наваля хбав сняг и сега гледката през прозореца ми е невероятна! Вижда се един прекрасен съвършен свят изпълнени с тишина и спокойствие!