За предложенията. :).

Предложиха ми хубава нова работа.

Обичам да ми предлагат работа. Особено преди да съм почнала да търся. Особено хора, на чието мнение държа и които харесвам.

Въобще определено ми харесва ситуацията с пазара на работна ръка в България. Харесват ми виртуалните трудови борси и инструкциите за автобиографии. 400 нови обяви дневно. Възможност за избор. Информацията за всички и всеки. Харесват ми личните и фирмените сайтове с подробни представяния. Кой си ти и какво можеш, но също и кой е този, за който би могъл да работиш. А най-много ми харесва, че освен, че работодателят избира работника, и работникът избира работодателя си. За отношенията в работното място това сериозно облекчава нещата.

Една сериозна част от живота на човек минава на работното му място. Особено в София към днешна дата – 9 часа си на работа, 2 часа пътуваш между различни средно задръстени точки и 8 часа спиш... остават ти жалките 5 часа, в които да сместиш всички лични чувства, интереси и желания. Е добре, и упорито почиваш в обедната почивка, и разбира се, кой ти спи 8 часа, то „от сън спомен няма.” И и минутките се пестят ... И все пак 9 часа, в които си на разположение на работодателя си са си 9 часа. Затова работодателят и работата ти трябва да ти носят положителни емоции. Щото радостта от цифричките на месечния фиш трае няколко часа. Ясно е – работиш – получваш месечен фиш, не работиш не получаваш месечен фиш, (изключваме случаите на откровени измамници и фалиращи държавни предприятия.) Т.е. ситуацията днес е, че работата и заплатата се подразбират от самосебе си, въпросите са каква работа и колко е заплатата.

Това много дразни някои работодатели, забелязала съм. За тях, щом получаваш пари, няма място за въпроси и претенции. Човекът е стока, купена, платена стока, която изкарва месечна норма. И да бъде благодарен ако изобщо получава някакво осигуряване. Имах работодател, който казваше при всяка една възможност – ТИ НИКОГА ПРИ НИКАКЪВ ПОВОД НЕ МОЖЕШ ДА СЕ СРАВНЯВАШ С МЕН. АЗ СЪМ ПОСТИГНАЛ ТОЛКОВА МНОГО. Гледах го – два пъти повъзрастен, три пъти по тежък, с четири пъти повече отговорности и десет пъти по висок месечен доход... противоположен пол и тотално различен начин на мислене и на живот и се чудех, какво според него бих тръгнала да сравнявам? Досещах се, че идеята му е, да не се оспорва нищо от думите му. Натъртването на това колко е несравним му доставяше необикновена радост. Тая реплика, като я кажеше важно на някой колега и постигаше интересни ефекти. Във фирмата текучеството биеше рекордите на Гинес. Всяка дейност се извършваше минумум по два пъти, щото не се знаеше кой и кога е направил нещо, хората напускаха и си изхвърляха телефоните, та затова после нещата се дублираха уместно или не съвсем. Зловещата истина е, че ако не се държиш нормално с персонала си няма и да имаш нормален персонал.

Въобще да управляваш хора е въпрос на умение. А да ги управляваш така, че да дават от себе си и да са доволни освен това, е висш пилотаж, който малко работодатели владеят. Не е въпросът в парите. Не само. Това е смесица от взаимно уважение, успешно завършени дейности и проекти, и възможности за промяна и развитие за всички участници в процеса...

Предполагам, идеята е, че политиците би трябвало да са много добри работодатели, който биха искали да сътворят чуден, успешен проект, спечелвайки пазера с поверената им фирма... Въздъхам и потръпвам...