Сори, симпатяги, ама до гуша ми дойде от педалска пропаганда в БГлог. Излиза, че “велосипедистите” (както нежно ги наричам) се оказват най-неоправданата прослойка в България. Те, моля ви се, нямали права. Не можели да се женят и прочее простотии.
Ай сиктир!
Съвсем други са проблемите на любезното Отечество и при това продължават да се задълбочават. Но да се върна на заглавието, което съм поставил по-горе.
Ето какво:
Бракът между мъж и жена означава съзидание.
Бракът между мъж и мъж означава брак (дефектен артикул за боклука, с други думи).
Но, щом искат – нека се женят помежду си. Щом така им харесва – прав им път.
Обаче!
Не трябва да имат никакво, ама никакво право на осиновяване!
Защото – нека сме наясно: децата са плод на любов между мъж и жена.
Защото, който върви срещу природата, продава вида си.
Защото семето никне там, където има плодородна почва.
Това е, което имам да кажа по този повод. Иначе не съм против обратните. Щом се обичат – нека се любят. Щом искат нека се женят – хем ще могат по-после да придобият впечатления и от развода.
Но не трябва, не трябва, не трябва НИКОГА да получават право да осиновяват деца.
Най-малко защото:
Ако си обратен ти - противоположенв музикалните среди си ръкоположен.Ще те гледат всеки ден, ще те слушат всеки час.Нищо , че си извратен, нищо, че си педераст.О-о-о, щото днеска е на модао-о-о педерастката порода.А от хомосапиенс хомосексуализъмтуй ако не е прогрес, ще е дуализъм.Остров Лесбос е далеч, ние пък сме близо,но за туй не иде реч, има турска виза.О-о-о, щото днеска е на модао-о-о педерастката порода.Те са хора от народа.Нямам нищо лично аз, нямам нищо личногрозна дума педераст - хич не е прилично.Ако си обратен ти - противоположенв музикалните среди си ръкоположен.О-о-о, щото днеска е на модао-о-о педерастката порода.Те са хора от народа.
Чело коте
Чело коте, чело коте, чело коте книжки, как се хаващат, как се хаващат малки сиви мишки, Първо правило това е - сви добре уши, На дъга извий гръбнак, на дъга извий гръбнак както прави татко котарак.
Припев: Писи писи пис, мац пис мър мяу мър мяу мау /4 На дъга извий гръбнак, на дъга извий гръбнак както прави татко котарак.
После с тихи тайни лапи фигура тиха стъпка към мишока, към мишока леко се промъква Много важно е за скока ти да избереш най-удобният момент, най-удобният момент туй на мама Маца е патент.
Припев: Писи писи пис, мац пис мър мяу мър мяу мау /4 най-удобният момент, най-удобният момент туй на мама Маца е патент.
Чело коте, чело коте, чело коте книжки, как се хаващат, как се хаващат малки сиви мишки, Но накрая, но накрая старият мишок тъй го стресна че забрави ,тъй го стресна че забрави своя пръв урок.
"Обаче!
Аз почти напълно съм съгласен със EOWYN, обаче не мога да разбера, защото моменти за нежността са само за "в къщи". Че те са интимни - съгласен съм, но защо нежността се сводя само към прояви на сексуални отношения не мога да разбера, и защо трябва специално да скриваш съвсем нежните си чувства - същото.За осталното обещавам, че ще напиша един материал за тъй наричан "проблем за хомосексуалисти" и ще го опубликувам и тук. Не мога да обещавам обаче, че ще направя това точно днес, понеже имам и по-срочна работа, но ще го направя наскоро.Преводът е тук
Между впрочем, може ли някой да ми обясни разликата (точна разлика) между двата български глаголи: "любя" и "обичам"?
Няма да критикувам или осъждам, а просто ще изкажа собственомнение.
Иска ми се да започна със собствената си сексуалнаориентация, но при мен Сексуална е достатъчно. Налитам на всичко, което може давдигне температурата в леглото ми, че и извън него. Толкова за това.
Чудя се защо хомосексуалните двойки толкова държат нанякаква си формалност, каквато е от една страна един брак. Дали става въпрос затърсене на одобрение или желание да приличатна всички останали? И в този дух на размисли, ако аз обичам някой... би лиимало значение дали сме сложили подписите си под едно и също парче хартия?Същите мисли ми се въртят и за хетеросексуалните. До някъде мога да разберажеланието за църковен брак на религиозните двойки. Но всичко останало...? Може пък да не съм дорасла за да ги разбирамнещата, все пак с моите 19 не навършени...
Въпреки крехката си възраст и неразбирането на брака ибрачните въпроси, имам доста твърдомнение върху другата част от засегната дискусия, а именно за правото нахомосексуалистите да отглеждат деца. За добро или лошо не смятам, че е редно иведнага обяснявам защо: Както някой, някъде по-горе беше споменал, сравнителномалък процент от населението е сексуалноориентирано към своя пол, поне в сравнение с ориентираните към противоположния. Тъй като децата в своето съзряване иматза модел на поведение и подражание най-вече своите родители, се замислям презкакво трябва да мине едно дете, отгледано от хомосексуална двойка и живеещо в хетеросексуално общество не само вранната си детска възраст, но и през пубертета.
Докато прояви на хомосексуалност в природата могат да бъдатнаблюдавани, не мога да твърдя същото за отглеждане на потомство в еднополовасреда.
Не поставям под съмнение нито възможностите, нитородителската отговорност на хомосексуалните. Родителите бива два вида: добри илоши. С кого си лягат обаче има значение в живота на едно дете.
Тъй като снощи, когато започнах да пиша този коментар, неуспях да го довърша, се извинявам ако има пропукване в реда на мислите.
Без значение на нашата сексуална ориентация, и едните идругите сме хора. По-горе прочетох за група права, които гей обществото иска дауреди... като здравни услуги и соц. Осигуряване. Явно нещо не схващам, защотоне вярвам някой да отказва такова обслужване на друг човек, само защото е гей. Отдруга страна не виждам защо трябва да се променя каквото и да е в частност нанякаква група, която цели да облагодетелства самата себе си. Силно подозирам,че не съм разбрала за какво става въпрос и затова се извинявам, че вероятно коментарътми в това отношение не е на място.
Нямам нищо против хомосексуалните. Радвам им се еднакво и натях и на всички останали.
Не разбирам защо се вдигна толкова шум. Просто изразявамемнение.
Хомосексуализмът е психическо състояние, коетовъзниква при определени обстоятелства. Едва ли има уважаваш себеспециалист, който да е на мнение, че хомосексуалистите са се родилитакива. Консенсусното становище е, че хомосексуалист се става, когато впродължение на години определени биологични, социални ипсихически/емоционални фактори влияят на подрастващото момче/момиче.Правени са много изследвания, които са си поставяли за цел да проучатточно този въпрос. Никой изследовател не е могъл категорично да докаже,че хомосексуализмът е вродено състояние. Има много случаи на еднаквиблизнаци, при които единият близнак е хомосексуалист, а другият не. Коиса факторите, при които едно момче може да стане хомосексуалист? Споредизвестният американски психиатър Джосеф Николоси (*1):
“Хомосексуализмътпредставлява проблем с развитието, който се появява при проблеми всемейните взаимоотношения, особено между бащата и сина. Ако момчето неосъществи връзка с баща си, момчето не развива мъжка полова идентичности става хомосексуалист. Това е най-често срещания клиничен модел.”
Споредд-р Джордж Рекерс (*2): “При мъжете хомосексуалисти, най-често срещаниявариант на семейни взаимоотношения е този, при който майката е силна иконтролираща фигура, а бащата е отдалечен и враждебен.”
Споредд-р Роберт Хикс (*3): “Над 20 години съм консултирал гейове и все ощене съм намерил един, който да е имал нормално сексуално развитие повреме на детската и юношеската възраст. В много случай става въпрос забащи, които са били алкохолици и са отсъствали емоционално и/илифизически. Често слушам за нежелан сексуален контакт с по-възрастенбрат, непознат мъж, приятел, и т. н. Понякога намирам, че гейовете саимали достъп до порнография в ранна възраст.”
Освен това,хомосексуалното състояние често се появява при хора, които са билижертва на хомосексуално насилие и/или друга подобна психическа травмапо време на ранното детство. Ако един хомосексуалист изнасили малкомомче, това преживяване може сериозно да обърка психиката на детето ито да развие хомосексуални наклонности след години. Доказано е, чепо-голям процент от хомосексуалните мъже, в сравнение с останалитемъже, са били жертва на подобна гавра. (*4)
Макар че факторитепредизвикващи появата не хомосексуални наклонности са добре известни навсички специалисти, научната общественост няма категорично становищекакво представлява хомосексуализма. (*5) Много специалисти са намнение, че то е психическо заболяване. Много не са съгласни. Приположение, че този спор все още продължава е неразумно и неоснователнообществото да се огъва под натиска на самозвани “активисти”.
Независимодали е болестно състояние или не, хомосексуализмът е много вредноявление, което уврежда психическото и физическото здраве. Предлагам Виследните факти:
Поради изброените причини хомосексуалиститеживеят по-кратък живот. Според някои американски изследвания,хомосексуализмът скъсява продължителността на живота с около 30%. (*12)
Тезифакти и други, описващи медицинските последствия на хомосексуалнотоповедение са известни и признати от всички уважаващи себе сиспециалисти. Хомосексуализмът е съпроводен от много мъка и страдание итова е факт, който никой не може да отрече. Парадоксално е, че там,където хомосексуализмът е най-приет (Амстердам и Сан Франциско)проблемите свързани с хомосексуализмa се увеличават. При положение, чехомосексуализмът причинява болка и страдание у хората и води до многохронични и неизлечими болести, нормалната реакция е да се помогне нахомосексуалистите да превъзмогнат това свое състояние, а не да селегитимира и нормализира поведението, което е източник на товастрадание. За щастие, хомосексуализмът е психическо състояние, което енапълно преодолимо. От няколко десетилетия се знае, че е напълновъзможно един хомосексуалист да се промени и да заживее нормален живот.Съвременната психология и психотерапия е доказала, че сексуалнатаориентация не е фиксирана характеристика, както е цветът на очитепримерно. Много хомосексуалисти решават да си помогнат и се подлагат напсихотерапия. В немалко случаи терапията е успешна и човекът се променя.
Споредд-р Джъд Мармор (*13): “Митът, че хомосексуализмът е неизлечим е всеоще широко разпространен сред обществеността и самите хомосексуалисти.Почти няма съмнение, че действителна промяна може да бъде постигнатапри 20% - 50% от пациентите с хомосексуално поведение, които потърсятпсихотерапия с такава цел. Най-важната предпоставка е силната мотивацияда се постигне подобна промяна.”
Според д-р Рубен Файн (*14):“Наскоро имах случай да прегледам резултата от психотерапия схомосексуалисти, и бях изненадан от откритията. Парадоксално е, чемакар политически активните гей организации да отричат възможността отпромяна, всички изследвания са намерили положителни последстия,независимо от метода на лечение, значителен процент отхомосексуалистите са станали хетеросексуални...” След това д-р Файндобавя: “Ако пациентите са мотивирани, каквато и процедура да е приета,голям процент ще се откажат от своя хомосексуализъм. В тази връзкапубличната информация е от голямо значение. Погрешната информация,която се разпространява от някои кръгове, че хомосексуализмът енеизлечим чрез психотерапия, причинява неизброима вреда на хилядихомосексуални мъже и жени.”
В света има много организации, коитопомагат на хомосексуалисти да излекуват и превъзмогнат състоянието си ида заживеят нормален живот. Тези организации разполагат с много научналитература, която е предназначена за хомосексуалисти, които искат да сепроменят. В много случаи бивши хомосексуалисти помагат и консултираттези търсещи промяната. Много от хомосексуалистите не са доволни отсвоята “ориентация” и искат да се променят. Тези хора не приематхомосексуализма за нормално явление и всячески се опитват да сепроменят. Те искат някой да прояви разбиране и да им протегне ръка.Тези, които са имали възможност да общуват с такива хора, са сеубедили, че хомосексуализмът причинява много мъка и страдание и ченай-разумната постъпка е да се помага на хомосексуалистите да сепроменят.
Миналата година американскиат психиатър Роберт Спитцер(*15) публикува изследване, получило широк отзвук в медиите, споредкоето почти всички хомосексуалисти, които доброволно са решили дапотърсят промяната са на мнение, че терапията им е била от полза и чеведнага след промяната се подобрило емоционалното и психическото имздраве. Тези хора се различават от т. нар. активисти, защото те неприемат хомосексуализма за нормално явление. Много са на мнение, че топредставлява психическо заболяване. Напоследък в САЩ именно такива хорасе борят против включването на термина “сексуална ориентация” взаконите, забраняващи дискриминацията. Важно е да се разбере, че т.нар. активисти не говорят от името на всички хомосексуалисти. Никой неим е дал това право. Трагично е, че в България няма организация, коятода помага на хомосексуалистите, които искат да се подложат на терапия ида се променят. А такива хора има много. Именно те, а не “Джемини”, сенуждаят от нашата помощ и подкрепа.
Всяко общество предприемамерки, които защитават гражданите и особено младежта от опасни инездравословни поведения, които сериозно увреждат здравето на човека, аоттам и на цялото общество. По силата на тази логика се предпиематмерки срещу тютюнопушенето, алкохолизмът, наркоманията и т.н. Безбройизследвания в областта на хомосексуализма недвусмислено са доказали, чето е по-нездравословно явление от гореспоменатите пороци и сериозноуврежда здравето на самите хомосексуалисти. Хомосексуалното поведениене трябва да се легитимира и да се нормализира, защото то еизключително вредно за здравето. Най-смислената реакция е обществото дапомага на хомосексуалистите да се откажат от хомосексуалното поведениеи, когато е възможно, да се откажат от хомосексуализма.
Задължителное да се прави разлика между хомосексуалиста като човек ихомосексуалното поведение. Законът за предотвратяване надискриминацията, в който фигурира терминът “сексуална ориентация”, енеудачен, защото изисква от всеки работодател да уважава кактохомосексуалиста, така и хомосексуалното поведение. Това е недопустимопосегателство върху личната свобода на човека, тъй като никой не едлъжен да уважава едно нездравословно поведение, което освен товапротиворечи на неговите морални, религиозни и прочие убеждения. Всекиработодател има правото да развива бизнеса си според своите личниубеждения.
Нима законът ще задължава църкви, джамии, семинарии,религиозни училища, магазини продаващи църковна литература и другиподобни учреждения да се съобразяват с хомосексуалисти?
Това е единнапълно ненужен закон, тъй като досега не е имало нито един случайхомосексуалист да не е бил нает на работа, или пък да е бил уволнен,само защото е хомосексуалист. Българското общество винаги се еотличавало със своята толерантност и търпимост. Хомосексуалиститевинаги са били уважавани от обществото и това, че са хомосексуалистиникога не им е пречило да се издигнат в професионален и личен план.Хомосексуалисти присъстват във всички сфери на обществения живот. Не еимало случай хомосексуалист да е бил бит, малтретиран и т.н. самозащото е различен. Законите на Република България са еднакви за всичкии е ненужно да се правят промени, касаещи изключително една част отобществото.
понеже предизвикватразделение, сегрегация и противопоставяне между отделните групи вобществото.
Нелогично е да се дават колективни права на хора възоснова на тяхното сексуално поведение. Активистите искат да убедятобществото, че т.нар. “сексуална ориентация” представлява част отидентичността на човека, както е с пола, възрастта, етническия произходи т.н. Това обаче не е така. Общото между споменатите характеристики е,че те са вродени, непроменяеми, и безвредни. Сексуалната ориентация нее вродена и непроменяема и в никакъв случай не е безвредна.Следователно въобще не може да става дума за сравнение междусексуалната ориентация и другите човешки характеристики и не трябватерминът “сексуална ориентация” да съществува в българскотозаконодателство. Хомосексуализмът не е идентичност а психическосъстояние и форма на сексуално поведение.
Макар повечетохомосексуалисти да не са виновни, че са станали такива, те доброволно исъзнателно избират своето поведение и е неоправдано да се приематзакони, които да дават специални права на хора въз основа на тяхнотонездравословно и протовоестествено поведение. Хомосексуализмът сепоявява в следствие на сложни психически/емоционални и социалнипроцеси, които влияят на подрастващото момче/момиче. Хомосексуализмът епредотвратимо, а в някои случаи и излечимо явление. През последнитеняколко години в САЩ са публикувани много книги, които обясняват как сепоявява хомосексуализмът и какво може да направи родител, за да бъдесигурен, че детето му няма да развие хомосексуални наклонности. (*16)
Хомосексуалиститеразполагат с всички права и задължения, които се полагат на българскитеграждани. В България няма дискриминация спрямо хомосексуалистите.Предлаганите промени всъщност дават привилегии на хомосексуалистите иконкретно на тези от “Джемини”. В днешно време има случаи на хора,които съзнателно и доброволно решават да станат, или поне да се правят,на хомосексуалисти. Това си е тяхно решение, но трябва ли тези хора даполучават законови привилегии заради сексуалния си избор? Друг важенмомент е, че има случаи в САЩ законите, забраняващи дискрининацията възоснова на “сексуална ориентация” да бъдат премахвани, защотозаконодателите са разбрали, че подобни закони дават привилегии нахомосексуалистите и изискват всеки работодател да одобрявахомосексуалното поведение. Освен това, имало е случаи активисти даизползват подобни закони в ущърб на интересите на тези хомосексуалисти,които желаят да се променят.
При положение, че съществува връзкамежду хомосексуализма и педофилията, не мислите ли, че е нежелателно даима хомосексуалисти в организации и учреждения, които се занимават собучението и възпитанието на деца? В такива случаи трябва да се мислипърво за здравето и бъдещето на детето. Освен това много родителисмятят, че изключително нездравословното хомосексуално поведение не епример за подражание и е нежелателно то да бъде представяно на деца.
На10 януари 2003 г. в-к “24 часа” писа, че в Стара Загора учител есклонявал 14-годишен ученик към хомосексуални действия и му е предлагалда позира за актови снимки. В квартирата на учителя имало многопорнографски снимки на деца и компютърни дискове с директории запедофили. Самият учител бил хомосексуалист.
С огледгореспоменатата случка е напълно нормално добросъвестни родители да нежелаят техните деца да се възпитават от хомосексуалисти. Какво бистанало, ако терминът “сексуална ориентация” стане част от българскотозаконодателство? Нима училищата ще бъдат задължавани да наематхомосексуалисти, за да не бъдат обвинени в дискриминация? Не трябва лидържавата да се грижи първо за здравето и благополучието на младежта? Винтерес на подрастващите е техните възпитатели да не бъдатхомосексуалисти.
Макар че, естествено, повечето хомосексуалистине са педофили и нямат сексуални влечения към деца,
Това трябва да се знае, когатосе обсъжда темата за хомосексуализма. Ето и някои факти, коитодоказват, че съществува подобна връзка:
През 1994 г. ООНизключва ILGA (Международната асоциация на гейовете и лесбийките;International Lesbian and Gay Organization), защото се разбрало, чеорганизацията има връзки със северноамериканската педофилскаорганизация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциацияна мъже, които “обичат” момченца) и други подобни педофилскиорганизации. Всъщност педофилската организация е част от ILGA от 1985г. и е изключена едва когато ООН предприело съответните наказателнимерки. През април 2002 ILGA повторно подала молба да бъде включена вООН като неправителствен наблюдател. ООН пак отказало да включиорганизацията в състава на групата на неправителствените организации,участващи в работата на Икономическия и социален съвет към ООН, защотоорганизацията на могла да докаже, че е скъсала връзките си с педофилскиорганизации като NAMBLA. Пакистанският делегат коментира положението последният начин: “Повече от една година ILGA отказва да предоставидокументация или да ни позволи да прегледаме списъка със състава наорганизацията, за да ни демонстрира, че педофилските организации сабили изгонени.” (*17)
В САЩ педофилската организация NAMBLA редовно участва в гей паради.
През1993 във Вашингтон се провежда внушителен гей парад. Според някоисвидетели много от участващите скандирали следното:
Педофилскитеорганизации и гей организациите активно лобират за смъкването и/илиизравняването на възрастовите граници за хомосексуално ихетеросексуално сношение. Интересното е, че макар на пръв погледединственият мотив на гей организациите е да има “равноправие”,въпросните организации никога не предлагат двете възрастови граници дабъдат еднакво високи, вместо еднакво ниски! (*18) Когато “Джемини”предложиха да се изравнят възрастовите граници, защо не предложихадвете да се изравнят на (примерно) 16, вместо 14 години? Защо непредложиха хетеросексуалната граница да се вдигне, вместо да паднехомосексуалната?
На 23 август 2000 г. интернет вестникътWorldNetDaily публикува статия на Джосеф Фара, в която пише следното:Някои хомосексуалисти искат да са около деца поради една причина – дазлоупотребяват с тях.” След това авторът обяснява: “Нека не се правим,че няма връзка [между хомосексуализмът и педофилията]. Според някоиизследвания, поне една трета от всички блудства с деца са извършени похомосексуален начин. Процента на хомосексуалистите в обществото е между2% и 4%. Това означава, че хомосексуалистите са между 12 и 16 пътипо-склонни да блудстват сексуално с дете. Освен това, според изследванепубликувано през 1985 в Психологически Доклади (Psychological Reports)учителите, които са хомосексуалисти, са между 90 и 100 пъти по-склоннида се ангажират сексуално с учениците, в сравнение с хетеросексуалнитепреподаватели.”(*19)
Във връзка със зачестилите случаи напедофилия в американската католическа църква, на 14 юни 2002 г. винтервю за предаването “Talkback Live” по CNN Ал Рантел, виденхомосексуалист от Лос Анжелес и известен радиоводещ казва следното:“Това не е въпрос на педофилия. В случая не става въпрос за педофили.Има враждебно настроени гейове, а сред нас има такива, повярвайте ми,аз не съм един от тях, но трябва да си признаем, че те съществуват.Тези враждебно настроени гейове са навлезли в католическата църква...иса почнали да гонят момчета.” В същото интервю Ал Рантел споделимнението, че мъжете хомосексуалисти не трябва да работят с момчета.
През1996 издателската къща Алисън Пъбликейшънс (Alyson Publications),най-големият издател на гей литература в САЩ, публикува книга съсзаглавие “Гей Секс: Наръчник за мъже, които харесват мъже.” Книгатасъдържа подробни указания и инструкции как мъжете хомосексуалисти да сегаврят с момчета и да се укриват от полицията. Авторът Джак Харт пишеследното: “Избягвайте ситуации, при които няколко мъже правят секс седно и също момче, или с група момчета, в продължителен период отвреме.” Между другото, въпросната издателскта къща издава и педофилскалитература, която се радва на голяма популярност.
На 26 март1992 г. американският гей вестник Сан Франциско Сентинел публикувастатия със следното съдържание: “Любовта между мъже и момчета е восновата на хомосексуализма. Абсурдно е гей обществото да твърди, челюбовта с момчета не е хомосексуална любов. Ние трябва да подкрепямемъжете и момчетата, които участват в такива връзки.” (*20)
През1995 г. хомосексуалното списание “Guide” пише следното: Ние можем да сегордеем, че гей движението е приютило малкото гласове, които са ималисмелостта да кажат, че децата са по природа сексуални” и “заслужаватправото на сексуално изражение с когото си изберат...” На друго място всъщата статия пише: “Вместо да се страхуваме, че ще ни нарекатпедофили, ние трябва годро да заявим, че сексът е хубаво нещо,включително сексуалността на деца...трябва да го направим в интерес надецата.” (*21)
Според изследване проведено през 1992 г. ипубликувано в “Journal of Sex and Marital Therapy”, хомосексуалнитемъже са три пъти по-склонни към педофилия от хетеросексуалните исредностатистическия педофил се гаври с между 20 и 150 момчета преди дабъде заловен. (*22)
Според друго изследване публикувано в “TheGay Report” през 1979, 23% от гейовете и 6% от лесбийките си признават,че са имали сексуални сношения с деца. (*23) Сред хетеросексуалнитетози процент е многократно по-нисък.
Според изследване проведенопрез 1988 г. и публикувано в “Archives of Sexual Behavior”, 86% отпедофилите описват себе си като хомосексуалисти или бисексуални. (*24)
СпоредАдрайн Копланд, психиатър, който работи с хора извършили сексуалнипрестъпления в град Филаделфия, САЩ, около 40% - 45% от педофилите саимали хомосексуални преживявания. (*25)
Миналото лято, когато“Джемини” участваха в телевизионното предаване “Сблъсък” по БТВ, единпедераст от организацията си призна, че иска да се гаври с деца.Въпросният хомосексуалист обяви, че иска “правото” да осиновява деца изаконът да му разреши да прави секс с тях, така че да ги научи нахомосексуализъм и по този начин да си създаде поколение! Любопитното вслучая е, че никой от “Джемини” не възрази и не се дистанцира отмнението на този откачен човек. Ако приемем, че мълчанието означавасъгласие, излиза че, всички от “Джемини” имат подобни възгледи. Би билохубаво г-жа Десислава Петрова, която е най-дейният активист, да обясникакви хора всъщност членуват в нейната организация и какви възгледи ипозиции изповядват. Имайки предвид изказването на гореспоменатиятхомосексуалист, става ясно, че сега, след като парламента смъкнавъзрастовата граница за хомосексуални сношения, този човек можеспокойно и законно да вербува и развращава малки момчета, с които дазадоволи своите сексуални желания. За съжаление, някои агресивнихомосексуалисти свободно изразяват желание да “научат” деца и юноши нахомосексуализъм.
През 1980 г. най-влиятелната гей организация вХоландия (латинското й съкращение е COC) приема позицията, че
През1990 г. организацията постига значителен успех, смъквайки възрастоватаграница на 12 години (освен при възражение от страна на родителя, прикоето границата се вдига до 15). Именно тази организация подпомагаидейно и финансово българската “Джемини”.
През 2000 г.американският психиатър Джудиф Рейзман (*27) изнася доклад, споредкойто определено има връзка между хомосексуализма и педофилията. СпоредРейзман, някои педерасти целенасочено искат да вербуват и развращаватмомчета.
Пак според Рейзман, която е изследвала обявите вамериканското гей списание “The Advocate”, най-влиятелното подобноиздание в САЩ, а може би и в целия свят, въпросното списаниемногократно е публикувало обяви за проницаема кукла направена катомомче. Куклата може да се закупи в три различни позиции.
Всъщност,представеното да момента представлява “върха на айсберга”, когато стававъпрос за неоспоримата връзка между хомосексуализма и педофилията.Всеки, който реши детайлно да проучи въпроса ще намери много повечедоказателства. Моля обърнете внимание на доклада “Homosexuality andChild Sexual Abuse” публикуван през юни 2002 г. от американскатанеправителствена организация Family Research Council. Предоставям видоклада с незначителни съкращения. Оригиналът може да се намери наследния интернет адрес: http://www.frc.org/get/is02e3.cfm
Тъйкато всички законопроекти, касаещи хомосексуализма, са внесени от“Джемини”, редно е да се обърне малко време на въпросната организация.Активистите от “Джемини” най-нахално лъжат, че хомосексуалистите са серодили такива, макар че всеки студент по психология знае, че това не етака и че това твърдение противоречи на безброй изследвания в областтана хомосексуализма. Освен всичко то изключва възможността някой дастане хомосексуалист, което е пълен абсурд. За активистите тази теза емного удобна, защото според нея ако един хомосексуалист убеди малкомомче да се съгласи на анален секс и момчето впоследствие развиехомосексуални наклонности, въпросният хомосексуалист ще се оправдае, чемомчето се е родило с такива наклонности и той с нищо не е виновен.Освен това, тази лъжа изключва възможността някой хомосексуалист да сепромени. По света има десетки хиляди хомосексуалисти, които са сепроменили и са доказателство, че в някои случаи хомосексуализмът еизлечимо психическо състояние. Много от тях имат семейства и живеятсвоего пода втори живот. Много от хомосексуалистите не са доволни отсвоята “ориентация” и искат да се променят.
Важно е да серазбере, че активистите по-скоро пречат, отколкото помагат нахомосексуалистите. Те знаят, че обществото гледа по-благосклонно нахомосексуализма ако е под заблудата, че то е вродено и непроменяемосъстояние. Поради тази причина активистите постоянно лъжат, чехомосексуалистите са родени такива. За съжаление, тази фалшивапрезумпция пречи на самите хомосексуалисти и на всеки, който желае даим помогне да заживеят нормален живот. Вместо да им помогнат даразберат на какво се дължи тяхното състояние и дали могат да гопревъзмогнат, активистите ги лъжат, че то е вродено и непроменяемо.
Представетеси следния сценарий: Младеж на 16 години се опасява, че ехомосексуалист и няма влечения към противоположния пол. Поради своитерелигиозни и морални възгледи, този човек не може да приеме за нормалносвоето състояние. Освен това, младежът основателно се страхува, че акостане активен хомосексуалист ще си навреди на здравето. Ако е мотивирани потърси промяната е напълно възможно да преодолее свояхомосексуализъм, стига да намери добър специалист. Какво обаче може дастане ако младежът повярва на лъжите на активистите? От една страна,той не може да се примери със своя хомосексуализъм, но същевременноживее под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. В единмомент този човек изпада в безизходна ситуация. За съжаление, напълновъзможно е този младеж да реши да се самоубие. Единствената другаалтернатива е да стане активен и да навлезе в гей средите, което ще епагубно за здравето му.
За съжаление, активистите от “Джемини”не обръщат внимание на истината и нахално лъжат и заблуждаватобществото. Те много добре знаят, че хомосексуалистите не са роденитакива, но въпреки това продължават да трърдят точно това, защото такаим е по-удобно. Освен това, активистите спекулират с броя нахомосексуалистите. В началото на месец юли 2002 г. пред в-к “168 часа”Десислава Петрова разви тезата, че хомосексуалистите били 10%. Спореднея това било доказано от международни изследвания и важи са всичкиобщества. Това е поредната лъжа. Всъщност тезата на активистката дължисвоето начало на едно изследване, публикувано през 1948 г. отамериканският сексолог Алфред Кинси, според което всеки десети мъж има,или е имал хомосексуални наклонности. Точният цитат от книгата SexualBehavior in The Human Male е следният: “10% of the males are more orless exclusively homosexual for at least three years between the agesof 16 and 55.”a На същата страница Кинси пише следното: “4% of thewhite males are exclusively homosexual throughout their lives afteradolescence.”b От пръв поглед става ясно, че това проучване касаеединствено белите американски мъже. Много е важно да се разбере, че тое изключително неточно и други изследователи многократно са гообявявали за недостоверно и лъжливо. Още през 1948 г. изследователяАлберт Хобс съобщава, че данните на Кинси относно хомосексуализма санапълно недостоверни. Години след смъртта си Кинси е разобличен от своиколеги и познати като садистичен хомосексуалист, който нарочно ефабрикувал и манипулирал данни. (*28)
Съществуват хилядисъвременни изследвания, анкети и проучвания, които доказват, чехомосексуалистите (и бисексуалните) са най-много 1%-3% от населението.(*29)
Въпреки това по цял свят нахални и безсрамни активистикато г-жа Петрова продължават да твърдят, че хомосексуалистите са 10%от населението. Ако интервюиращият журналист от в-к “168 часа” бешепомолил активистката да цитира поне едно съвременно изследване и/илипроучване (кой го е провел, при какви условия, каква методология еизползвана, къде е публикувано и т.н.), което да легитимира абсурднатай теза, Г-жа Петрова със сигурност нямаше да успее. На всеки трябва даму е ясно, че в случая на става въпрос за конспиративно преброяванеи/или случайна грешка, а целенасочена измама и манипулация, която целида заблуди и обърка обществото и да накара политиците да се занимават с“правата” на обратните.
Хомосексуалистите са малък процент отнаселението, при това много от тях не желаят да са такива и искат да сеподложат на терапия, защото така те имат възможност да си спасятздравето и да заживеят по начин, който не противоречи на основнитеморални, природни, религиозни и прочие закони.
Твърдението, чеброя на хомосексуалистите е еднакъв във всички общества също еабсолютно невярно. До ден днешен хомосексуалното състояние е рядкосрещано явление в много държави от Африка и Азия. Всеки, който еразговарял с представители на тези континенти бързо ще се убеди, че занякои общества хомосексуализмът е почти непознато явление. Там, къдетохомосексуалното поведение не се рекламира и съществуват строги закони(висока възрастова граница; закон забраняващ содомитството) броя нахомосексуалистите е малък. Освен това, в такива общества агресивнитехомосексуалисти (за пример може да бъде посочен гореспоменатия педерастот “Джемини”) нямат възможност да вербуват психически неузрели юноши ида ги “научават” на хомосексуализъм.
За съжаление, българският парламент гласува да бъдесмъкната от 18 на 14 години възрастовата граница за хомосексуалнисношения. Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момчеили момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо иемоционално развитие. С приетите промени в НК парламентът позволява нахомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не саготови за това и чиято психика все още е в процес на развитие. Акопедерастите и лесбийките се възползват от това “право”, броят нахомосексуалистите със сигурност ще се увеличи. За някои младежи раннитетийнейджърски години са периодът, по време на който се определя тяхнатабъдеща сексуалност. С новите промени има опасност един потенциалнохетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно даразвие такива наклонности. Смъкването на възрастовата граница захомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези,които са несигурни в своята сексуалност. Освен това, много от мъжетехомосексуалисти имат влечения към малки момчета и в момента в Българияима момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си навъзрастни педерасти, така че да припечелят някой лев. Новите промени вНК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което щепострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.
Възмутителене фактът, че от “Джемини” продължават да твърдят, че са онеправдани инеразбрани. През април 2003 г. те се обидили, когато ген. Бойко Борисовобяви, че има хора, които скланят бедни деца към хомосексуализъм иизвращения. След това те осъществиха среща с ген. Бойко Борисов, за даразяснат разликите между хомосексуализма и педофилията и обявихаготовност да сътрудничат на органите на реда в разкриването напедофили. Инициативата е похвална, но повдига няколко тревожни въпроса.Г-жа Петрова, отново привлякла медийното внимание, каза следното предсъбралите се репортери: “Всички знаем, че хомосексуализмът не е равнона педофилия.” Това е така, но трябва да се отбележе, че педофилиятя сесреща по-често сред хомосексуалисти, отколкото сред хетеросексуалнихора. Освен това, нека не забравяме, че хомосексуалното поведение имамного силен "младежко-ориентиран" компонент, който рядко се среща средхетеросексуалните. Много хомосексуални мъже предпочитат младежи и/илимомчета в пубертета, а за сравнение много малко хетеросексуални мъжетърсят сексуален контакт с девойки. Това е една от причините, порадикоито гей организациите са единствените, които желаят смъкването навъзрастовите граници. Пред медиите активистите заявиха, че не знаятдали в тяхната организация има хора задържани за сексуалнипрестъпления, защото имали много членове. Те споделиха също, че средчленовете на "Джемини" има жертви на хомосексуална педофилия, срещукоято обществото трябва да се бори. Това изказване буди недоумение. Нее ясно как точно активистите ще предотвратяват хомосексуалнатапедофилия, при положение, че по “Сблъсък” член на “Джемини” спокойноизрази желание да се гаври с момчета. Защо тогава Г-жа Петрова не мувъзрази? Защо организациятя, която ужким ще се бори с хомосексуалнатапедофилия, толерира присъствието на хора, които искат да я практикуват?Как ще коментират “Джемини” своето сътрудничество с холандската COC,която признава за съществуването на връзка между хомосексуализмът ипедофилията? Как да коментираме фактът, че след срещата с ген. Борисовбило решено “Джемини” да помагат на инспекторите от Детскапедагогическа стая?
С досегашното си поведение активистите от“Джемини” са доказали, че са готови на всичко, включително лъжата иизмамата, за да постигнат целите си. Те преднамерено, целенасочено ипоследователно заблуждават обществото, като твърдят чехомосексуалистите са родени такива и спекулират с броя им. Не трябва дасе позволява на тези нахални и безсрамни лъжци да променят обществото ипо тяхно настояване да се гласуват неразумни законопроекти. Въпросът схомосексуализма е предимно медицински. Има специалисти, които смятят четова е болестно състояние. Има хомосексуалисти, които са съгласни.Независимо дали е болестно състояние или не, то е изключително вредно иобрича хомосексуалистите на сравнително по-кратък и мъчителен живот.Много хомосексуалисти не го приемат за нормално и всячески се опитватда се променят. Наш дълг е да помагаме на такива хора да преодолеятсвоите хомосексуални наклонности и да заживеят нормален живот.
Когатосе обсъжда хомосексуализма, първият въпрос трябва да бъде: “Каквовсъщност е то?” Научната общественост не е дала категоричен отговор натози въпрос. Все още продължава спора на тема: “Болестно състояние ли ехомосексуализма? Защо да/не?” Много психолози/психиатри поддържатмнението, че хомосексуализмът представлява психическо заболяване.Немално хомосексуалисти са съгласни с това твърдение. При положение, чевсе още няма отговор на този въпрос е нелогично да се говори за някакви“права”. Освен това, когато се обсъждат подобни законопроекти, нормалное да се разгледат няколко различни гледни точки. Нормално е да се вземепредвид мнението на хомосексуалисти, които са се променили, напсихиатри и други подобни личности. На много места в САЩ, където сеобсъждат подобни законопроекти се организира референдум, така чегражданите да могат да си изразят мнението. В една демократична странашироката общественост трябва да бъде ангажирана, когато се обсъждатподобни законопроекти. Какво обаче става в България? Дискусията еизцяло монопилизирана от “Джемини”. Тови компрометира самата дускусия иводи до загуба на обективност и точност, особено като се има предвиднепристойното държание на активистите. Тяхното арогантно и безсрамноповедение би трябвало да е достатъчно да ги дискредитира икомпрометира. Българското общество е категорично против всякакви опитида се легитимира и нормализира едно нездравословно поведение, коетонарушава основните религиозни, морални, природни и прочие закони.Сигурно поради тази причина “Джемини” се опитват зад гърба наобществото и без да се провеждат дебати по темата да прокарватзлокачествени законопроекти, които целят да изменят и променятосновните ценности на българина.
Българският народ се е съхранилповече от 13 века благодарение на своите духовни, морални, културни,религиозни, и други ценности и традиции. В тези тежки времена именно теще ни помогнат да се справим с трудностите. Хомосексуализмът енеморално, противоестествено и нездравословно явление, чиетопропагандиране и легитимиране води до отродяване и цялостен разпад навековните ценности, които са били и ще бъдат крепители на българскиянарод. Съществуват много изследвания (някои от които са цитирани тук)според които хомосексуализмът представлява неприемлива форма насексуално поведение. Мисля, че тези страници съдържат достатъчноубедителни аргументи защо не трябва терминът “сексуална ориентация” дасе включва в българското законодателство и защо обществото не трябва дасе занимава с една шепа самозвани, радикално настроени активисти.
1. Dr. Joseph Nicolosi, Изпълнителен директор на организацията NationalAssociation for the Research and Therapy of Homosexuality (NARTH;www.narth.com), NARTH Bulletin, August, 1997.2. Dr. GeorgeRekers, експерт в областта на разстройствата на половата идентичност.Автор е на много академични изследвания в областта на хомосексуализма.Автор на книгата Growing Up Straight: What Every Family Should KnowAbout Homosexuality през 1982 г. Освен това е редактор на Handbook ofChild and Adolescent Sexual Problems, публикувано през 1995 г. Цитатъте от книгата Growing Up Straight.3. Психиатър Dr. Robert Hicks, автор на книгата The Masculine Journey.4.Според изследване проведено от д-р Грегори Диксон (Gregory Dickson),49% от изследваните хомосексуални мъже са били жертва на блудство, всравнение с едва 2% от хетеросексуалните. За повече информация: тук5.През 1973 г. Американската психиатрична асоцияция приема становището,че хомосексуализмът не представлява психическо разстройство. Товарешение е взето след силен политически натиск от страна на т. нар. гейорганизации, които не харесвали позицията на Американската психиатричнаасоцияция. Въпреки това, решението не слага “точка” на въпроса схомосексуализма, тъй като немалко специалисти продължават да разглеждатхомосексуализма като психическо разстройство и съществуват многоизследвания, които подкрепят това становище. Едва ли научнатаобщественост някога ще стигне до единодушие по този въпрос. Да сетвърди, че е доказано, че хомосексуализмът е нормално състояние еневярно и неточно.6. Alan P. Bell and Martin S. Weinberg,Homosexualities: A Study of Diversity Among Men and Women, Simon &Schuster, New York, 1978.7. Robert J. Kus, "Alcoholics Anonymous and Gay American Men," Journal of Homosexuality, Volume 114, No. 2, 1987.8. За повече информация: тук и тук9. - 43% от белите мъже хомосексуалисти изчисляват, че са имали сексуални сношения с 500 или повече различни партньори.- 75% са имали 100 или повече партнъора. 28% са имали над 1000.- 79% споделят, че повече от половината им партнъори са били непознати.- 70% споделят, че повече от половината им партньори са мъже, с които за правили секс само веднъж.Източник:Cf. op. cit., Bell and Weinberg, Homosexualities, a Study of DiversityAmong Men and Women (New York: Simon and Schuster, 1978), p. 308-309.10."Повечето американци ще се шокират като научат какви болести исексуални практики съпътстват хомосексуалните мъже през живота им."Източник: Dr. Stanley Monteith, " The Gay Agenda," The Report, 1992.Споредедно проучване, 29% от хомосексуалните мъже са участвали в оргии, а 60%от участвалите са го правили повече от 5 пъти. Източник: M.T. Saghirand E. Robins, Male and Female Homosexuality: A ComprehensiveInvestigation, (Baltimore: Williams Wilkins, 1973), pp. 56-57.СпоредThe New England Journal of Medicine разпространението на болесттакоремен тиф в САЩ се дължи на факта, че някои мъже хомосексуалистигълтат фекална материя по време на сексуалния контакт. Източник: Dritz& Braff, " Sexually transmitted typhoid fever," The New EnglandJournal of Medicine, 1977; vol.296: pp. 1359-1360.Според еднакнига, 20% от всички хомосексуални мъже признават, че са ималисексуален контакт с животни, и/или са мастурбирали с животни. Източник:F. DuMas, Gay is Not Good (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1979).Вкнигата "AIDS, The Unnecessary Epidemic" (“СПИН, Ненужната Епидемия”),авторът д-р Стенли Монтейф (Dr. Stanley Monteith) описва по следнияначин сексуалните практики на мъжете хомосексуалисти: 100% сапрактикували орален секс, 93% са практикували анален секс. 8% поглъщатфекална материя. 37% практикуват секс в стил “садо-мазо”. 88% търсятпубличен секс или участват в групов секс. 24% предпочитат секс смомчета вместо с мъже. Източник: Stanley Monteith, " Aids, TheUnnecessary Epidemic," 1991. (б.а. Поради тяхната изключителнонеприятната същност, някои от сексуалните практики описани от д-рМонтейф не са написани тук.)Според едно изследване, 15% отлесбийките практикуват сексуално насилие и изтезание за сексуалнанаслада. В много от случаите получените наранявания предизвикваткървене. Източник: Lemp et al, "HIV seroprevalence and risk behavioramong lesbians," American Journal of Public Health, 1995; vol. 85: pp.1549-1552.11. За повече информация: тук и тук12. Споредизследване на над 5000 некролога в американски гей издания, среднатавъзраст на починалите мъже хомосексуалисти е 41 години. Източник: "TheHomosexual Lifespan”, Family Research Institute, Washington, DC, 1992.Спореддруго подобно изследване проведено през 1994 г., средната възраст напочиналите гейове е 42 години, а на починалите лесбийки – 49. Източник:Cameron, Playfair, Wellum, " The Longevity of Homosexuals: Before andAfter the AIDS Epidemic, " Omega Journal of Death and Dying," 1994.13. Dr. Judd Marmor. Бивш президент на Американската психиатрична асоцияция и Американската академия по психоанализа.14.Dr. Reuben Fine. Директор на центъра за психоаналитично обучение в НюЙорк. (New York Center for Psychoanalytic Training). Цитатът е отброшурата Psychoanalytic Theory, Male and Female Homosexuality:Psychological Approaches стр. 84-86.15. Robert L. Spitzer.Професор по психиатрия в Колумбийския университет в Ню Йорк. Любопитене фактът, че Спитцер от десетилетия е на мнение, че хомосексуализмът непредставлява психическо разстройство. По време на пресконференцияпосветена на изследването, журналист пита г-н Спитцер какво бинаправил, ако синът му развие хомосексуални наклонности. Спитцеротговаря, че се надява синът му да прояви желание да се промени.16.Най-новата книга е написана от Джосеф Николоси (Joseph Nicolosi) и еозаглавена A Parent’s Guide to Preventing Homosexuality. Издадена е отIntervarsity Press и може да се закупи на интернет адреса им тук17. Според статията “U.N. Group Keeps Ban on Gay Lobby,” публикувана в американския в-к Вашингтон Таймс на 1-ви май 2002 г.18.В началото на 90-те години възрастовата граница за хомосексуалнисношения в Канада е смъкната от 16 на 14 години. Инициатори напромяната са канадските хомосексуални организации.През 1997 г.възрастовата граница за хомосексуални сношения в Англия е смъкната от18 на 16 години. По-късно гей активистите се опитват да смъкнатвъзрастовата граница на 14 години.В Австрия, подобно наБългария, възрастовата граница е смъкната от 18 на 14 години през 2002г. Подобен процес на “изравняване” на възрастовите граници (естествено,на ниски нива) протича или вече е протекъл в редица страни.Вамериканския щат Ню Мексико, където възрастовата граница захетеросексуални сношения е 17, гей активистите са смъкналихомосексуалната граница на 13 години!19. Статията на ДжосефФара (Joseph Farah) е озаглавена “Who's afraid of the Boy Scouts?” иможе да се намери на уеб адреса на вестника (www.worldnetdaily.com) аков полето “search” бъде въведена думата “scouts”.20. Източник: San Francisco Sentinel. Статията е озаглавена “No Place for Homo-Homophobia”.21.Статията е озаглавена “The Real Child Abuse” и е публикувана през юли1995 г. Цитирана е в доклада Child Molestation and The HomosexualMovement написан от Стийв Балдуин (Steve Baldwin) и публикуван отRegent University Law Review. Виж тук22. Изследването ецитирано в доклада Child Molestation and The Homosexual Movementнаписан от Стийв Балдуин (Steve Baldwin) и публикуван от RegentUniversity Law Review. http://www.regent.edu/acad/schlaw/lawreview.Авторът посочва следния източник: K. Freund & R. I. Watson, TheProportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among SexOffenders Against Children: An Exploratory Study, 18 J. SEX &MARITAL THERAPY 34, 34-43 (1992).23. Източник: Jay, K., and Young, The Gay Report, 1979.24. Източник: W.D. Erickson et al., Behavior Patterns of Child Molesters, 17 ARCHIVES SEXUAL BEHAV. 77, 83 (1988).25.Adrain Copeland е психиатър, който работи със сексуални престъпници вPeters Institute във Филаделфия. Цитатът е от статия публикувана въвв-к Boston Globe, на 8-ми август 1988 г.26. На английскистановището е следното: “The liberation of pedophilia must be viewed asa gay issue . . . [and that] ages of consent should therefore beabolished . . . by acknowledging the affinity between homosexuality andpedophilia, the COC has quite possible made it easier for homosexualadults to become more sensitive to the erotic desires of youngermembers of their sex, thereby broadening gay identity.”Източник: http://www.familyresearchinst.org/FRI_EduPamphlet2.html(уеб-страницата е посещавана последно на 19-ти април 2003 г.)Многопоказателен е фактът, че една от най-влиятелните хомосексуалниорганизации в Европа признава за сходството между хомосексуализмът ипедофилията.27. Judith Reisman е бивш професор в АмерикънЮнивърсити в столицата Вашингтон и дългогодишен изследовател нахомосексуализма. Тя е президент на The Institute For Media Education.През 1989 г. тя е автор на доклад за малолетни престъпници, приготвенза американското министерство на правосъдие (Department of Justice).Докладът е озаглавен "Images of Children, Crime and Violence". Тя есъавтор на книгата Kinsey, Sex and Fraud (1990) и Soft Porn PlaysHardball (1991). Нейни писания са се появявали в много научни издания,включително: Ethology and Sociobiology (САЩ), The New UniversitiesQuarterly (Англия), The New York University Review of Law and SocialChange, както и много учебници и литература предназначена за широкатапублика.28. Според авторитетната биография “Alfred C. Kinsey: APublic/Private Life” написана от Джеймс Джоунс (James Jones ) ипубликувана през 1997 г. от издателската къща W.W. Norton.29. Невъзможно да се изброят всички изследвания, анкети и проучвания. Ето само някои от тях:Споредпроучване проведено в Дания през 1987 г. едва 2.7% от мъжете на възраст15-55 години признават, че са “имали сексуален контакт с друг(и)мъж(е).” Източник: Schmidt, K. W., Krasnik, A., Brendstrup, E.,Zoffman, H., and Larsen, S. O., " Occurrence of sexual behavior relatedto the risk of HIV infection," Danish Medical Bulletin 1989: vol. 36:pp. 84-88.Проучване проведено в Норвегия през 1987 г. сред 6300норвежци на възраст 18-60 години показва, че 3,5% от мъжете и 3% отжените са имали хомосексуално преживяване през живота си. Едва 0,9% отзапитаните мъже и жени са имали хомосексуално преживяване презпоследните три години. Източник: Sundet, J. M., Kvalem, L. L., Magnus,P., and Bakketeig, L. S., " Prevalence of risk-prone sexual behavior inthe general population of Norway." The Global Impact of AIDS, NY: Liss,1990.Според изследване проведено през 1992 г. във Франция, 1%от мъжете и 0,3% от жените са имали сексуален контакт с представител насъщия пол през последната една година. 1,4% от мъжете и 0,4% от женитеса имали такъв сексуален контакт през последните пет години. Анкетираниса 20 055 французи. Източник: A. Spira et al., "AIDS and SexualBehavior in France," Nature 360 (December 3, 1992): pp. 467-9. P.Aldous, "French Venture Where U.S. Fears to Tread," Science 257 (July3, 1992): p.25.Според анкета проведена в Англия през 1990-та и91-ва г., 1,1% от мъжете са имали хомосексуални партньори презизминалата една година, а 3,6% са имали такива партньори през животаси. Анкетирани са 19 000 пълнолетни мъже. Източник: A.M. Johnson etal., " Sexual Lifestyles and HIV Risk," Nature 360 (December 3, 1992):pp. 410-12.Гореспоменатите проучвания (и безброй други)показват, че хомосексуалистите са малък процент от населението. Многовероятно е тези проучвания да завишават броя на хомосексуалистите,понеже не става ясно какви са били обстоятелства, при които анкетираниячовек е имал хомосексуален контакт и дали този контакт е бил желан.Много вероятно е някои от хората, които са имали хомосексуален контактда са били насилствено малтретирани и преживяването да е било противтяхната воля. Понякога такива контакти се появяват поради факта, чечовекът е в среда в която няма представители на другия пол.
Александър Александров
Раждатли се хомосексуалните или стават такива поради стечение наобстоятелствата в живота им? Болест ли е влечението към същия пол и акода, лечима ли е тя? По тези въпроси се спори отдавна, но едва ли имауважаваш себе специалист, който да е на мнение, че хомосексуалистите сасе родили такива. Консенсусното становище е, че хомосексуалист сестава, когато в продължение на години определени биологични, социални ипсихически/емоционални фактори влияят на подрастващото момче илимомиче. Правени са много изследвания, които са си поставяли за цел дапроучат точно този въпрос. Никой изследовател не е могъл категорично дадокаже, че хомосексуализмът е вродено състояние. Има много случаи наеднояични близнаци, при които единият близнак е хомосексуалист, адругият не. Кои са факторите, при които едно момче може да станехомосексуалист? Според известния американски психиатър Джосеф Николоси,изпълнителен директор на Националната асоциация за изследвания итерапия на хомосексуализма: "Хомосексуализмът представлява проблем сразвитието, който се появява при
проблеми в семейните взаимоотношения, особеномежду бащата и сина. Ако момчето не осъществи връзка с баща си, то неразвива мъжка полова идентичност и става хомосексуалист. Това енай-често срещания клиничен модел." Американският психиатър д-р РобертХикс казва: "Над 20 години съм консултирал гейове и все още не съмнамерил един, който да е имал нормално сексуално развитие по време надетската и юношеската възраст. В много случай става въпрос за бащи,които са били алкохолици и са отсъствали емоционално и/или физически.Често слушам за нежелан сексуален контакт с по-възрастен брат, непознатмъж, приятел, и т. н. Понякога намирам, че гейовете са имали достъп допорнография в ранна възраст." Освен това, хомосексуалното състояниечесто се появява при хора, които са били жертва на хомосексуалнонасилие и/или друга подобна психическа травма по време на раннотодетство.Макар че факторите предизвикващи появата не хомосексуалнинаклонности са добре известни на всички специалисти, научнатаобщественост няма категорично становище какво представлявахомосексуализмът. Много специалисти са на мнение, че то е психическозаболяване. Много обаче не са съгласни. Те смятат, че става дума не заболестни изменения на личността, а за психическа нагласа, която бимогла да бъде повлияна и променена. За това естествено е нужно желаниеу индивида, както и активното му съдействие.Независимо дали еболестно състояние или не, хомосексуализмът уврежда психическото ифизическото здраве: Хомосексуалистите по-често се депресират и мислятза самоубийство и са многократно по-склонни да прибегнат до подобнапостъпка. Много от хомосексуалистите страдат от алкохолизъм инаркомании. Хомосексуалистите са с по-лабилна психика. Хомосексуалистите, особено
мъжете са многократно по-развратниСпореднякои американски допитвания и изследвания, около една четвърт отпедерастите са имали над 1000 партньори. По-голям процент отхомосексуалистите (в сравнение с останалите) са склонни към перверзнисексуални изпълнения, каквито са примерно садизма, мазохизма, оргиите,секс с непълнолетни, случаен и анонимен секс, групов секс, секс срещупари и т.н. Според The New England Journal of Medicineразпространението на болестта коремен тиф в САЩ се дължи на факта, ченякои мъже хомосексуалисти гълтат фекална материя по време насексуалния контакт.В книгата си "СПИН, ненужната епидемия", д-рСтенли Монтейф описва по следния начин сексуалните практики на мъжетехомосексуалисти: 100% са практикували орален секс, 93% са практикувалианален секс. 8% поглъщат фекална материя. 37% практикуват секс в стил"садо-мазо". 88% търсят публичен секс или участват в групов секс. 24%предпочитат секс с момчета вместо с мъже. Много от гейовете страдат отболести, които рядко се срещат сред останалите мъже - СПИН, хепатит A,B, C, сифилис, рак на ануса, рак на тестисите и т.н. Тъй катохомосексуалното поведение противоречи на нормалните природниповеденчески черти на съответния пол, гейовете (особено) и лесбийкитесериозно нараняват телата си и увреждат своето здраве. Порадиизброените причини хомосексуалистите живеят по-кратък живот. Спореднякои американски изследвания, хомосексуализмът скъсявапродължителността на живота с около 30 на сто. Според изследване наИнститута за семейството във Вашингтон, направено през 1992 г. върхунад 5000 некролога в американски гей издания, средната възраст напочиналите мъже хомосексуалисти е 41 години. Според друго подобноизследване, проведено през 1994 г., средната възраст на починалитегейове е 42 години, а на починалите лесбийки - 49.За щастие,твърдят учените, хомосексуализмът е психическо състояние, което епреодолимо. От няколко десетилетия се знае, че е напълно възможно единхомосексуалист да се промени и да заживее нормален живот. Съвременнатапсихология и психотерапия е доказала, че сексуалната ориентация не ефиксирана характеристика, както е цветът на очите примерно. Многохомосексуалисти решават да си помогнат и се подлагат на психотерапия. Внемалко случаи
терапията е успешна и човекът се променяВсвета има много организации, които помагат на хомосексуалисти даизлекуват и превъзмогнат състоянието си и да заживеят нормален живот.Тези организации разполагат с научна литература, която е предназначеназа хомосексуалисти, желаещи да се променят. В много случаи бившихомосексуалисти помагат и консултират тези търсещи промяната. Такиваима и те не са малко, друг е въпросът дали те намират достатъчно силида направят крачката - да потърсят промяна на своята "ориентация".Неотдавна американскиат психиатър Роберт Спитцер, професор попсихиатрия в Колумбийския университет в Ню Йорк, публикува изследване,получило широк отзвук в медиите, според което почти всичкихомосексуалисти, които доброволно са решили да потърсят промяната, сана мнение, че терапията им е била от полза и че веднага след промянатасе подобрило емоционалното и психическото им здраве. Всякообщество предприема мерки, които защитават гражданите и особеномладежта от опасни и нездравословни поведения, увреждащи сериозноздравето на човека, а оттам и на цялото общество. По силата на тазилогика се предпиемат мерки срещу тютюнопушенето, алкохолизма,наркоманиите и т.н. Безброй изследвания в областта на хомосексуализманедвусмислено са доказали, че това явление е по-нездравословно отгореспоменатите пороци и сериозно уврежда здравето на самитехомосексуалисти. Хомосексуалното поведение не трябва да се легитимира ида се нормализира, защото то е изключително вредно за здравето.Най-смислената реакция е обществото да помага на хомосексуалистите дасе откажат от хомосексуалното поведение и, когато е възможно, да сеоткажат от хомосексуализма.
Аз не имам предвид да участвам повече в дебатите, щото изказах вече становище, което аз смятам за научен извод, направен от научен метод, и той би могъл да бъде дискутиран само със методи на научна дискусия, без да привличаме политически, национални или какви и да са странни фактори и препратки. И без да се отвличаме от предмета. Нищо научно аз, наистина, тук не виждам. В осталното аз нищо не разбирам, а като аз не разбирам, аз предпочитам да не изказвам нищо (в отличие от някои).Обаче, Арлина, не сте прави и Вие, и ето в какъв смисъл. Работата е там, че въпросът, който Вие посочихте тук: "колко чорти могат да се съберат на върха на една игла?" (пиша думата "чорт", защото в български език по времето на онази дискусия се употребляваше по-често дума "чорт", отколкото "дявол") е един от най-интересните от въпросове в историята на съвременната наука. Това е един от въпроси на т.н. схоластическа школа, а тя изиграла най-голяма ролка в играждане на съвременните научни методи. Така че тоя въпрос беше много важен не като той самия, а като катализатор на научния умозрителен метод на разсъждение.
Обаче, разбира се, на мене ми не е известно - дали точно това обсъждение може да довести до някакъв научен метод. Поне, защото някои от участниците му се държат като:"невежя писа, недума каза, а хто се цита..."
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви