За педалите и за брака
Сори, симпатяги, ама до гуша ми дойде от педалска пропаганда в БГлог. Излиза, че “велосипедистите” (както нежно ги наричам) се оказват най-неоправданата прослойка в България. Те, моля ви се, нямали права. Не можели да се женят и прочее простотии.
Ай сиктир!
Съвсем други са проблемите на любезното Отечество и при това продължават да се задълбочават. Но да се върна на заглавието, което съм поставил по-горе.
Ето какво:
Бракът между мъж и жена означава съзидание.
Бракът между мъж и мъж означава брак (дефектен артикул за боклука, с други думи).
Но, щом искат – нека се женят помежду си. Щом така им харесва – прав им път.
Обаче!
Не трябва да имат никакво, ама никакво право на осиновяване!
Защото – нека сме наясно: децата са плод на любов между мъж и жена.
Защото, който върви срещу природата, продава вида си.
Защото семето никне там, където има плодородна почва.
Това е, което имам да кажа по този повод. Иначе не съм против обратните. Щом се обичат – нека се любят. Щом искат нека се женят – хем ще могат по-после да придобият впечатления и от развода.
Но не трябва, не трябва, не трябва НИКОГА да получават право да осиновяват деца.
Най-малко защото:
- Педалите не могат да кърмят.
- Лесбийките не произвеждат семе.
Няма да критикувам или осъждам, а просто ще изкажа собственомнение.
Иска ми се да започна със собствената си сексуалнаориентация, но при мен Сексуална е достатъчно. Налитам на всичко, което може давдигне температурата в леглото ми, че и извън него. Толкова за това.
Чудя се защо хомосексуалните двойки толкова държат нанякаква си формалност, каквато е от една страна един брак. Дали става въпрос затърсене на одобрение или желание да приличатна всички останали? И в този дух на размисли, ако аз обичам някой... би лиимало значение дали сме сложили подписите си под едно и също парче хартия?Същите мисли ми се въртят и за хетеросексуалните. До някъде мога да разберажеланието за църковен брак на религиозните двойки. Но всичко останало...? Може пък да не съм дорасла за да ги разбирамнещата, все пак с моите 19 не навършени...
Въпреки крехката си възраст и неразбирането на брака ибрачните въпроси, имам доста твърдомнение върху другата част от засегната дискусия, а именно за правото нахомосексуалистите да отглеждат деца. За добро или лошо не смятам, че е редно иведнага обяснявам защо: Както някой, някъде по-горе беше споменал, сравнителномалък процент от населението е сексуалноориентирано към своя пол, поне в сравнение с ориентираните към противоположния. Тъй като децата в своето съзряване иматза модел на поведение и подражание най-вече своите родители, се замислям презкакво трябва да мине едно дете, отгледано от хомосексуална двойка и живеещо в хетеросексуално общество не само вранната си детска възраст, но и през пубертета.
Докато прояви на хомосексуалност в природата могат да бъдатнаблюдавани, не мога да твърдя същото за отглеждане на потомство в еднополовасреда.
Не поставям под съмнение нито възможностите, нитородителската отговорност на хомосексуалните. Родителите бива два вида: добри илоши. С кого си лягат обаче има значение в живота на едно дете.
Тъй като снощи, когато започнах да пиша този коментар, неуспях да го довърша, се извинявам ако има пропукване в реда на мислите.
Без значение на нашата сексуална ориентация, и едните идругите сме хора. По-горе прочетох за група права, които гей обществото иска дауреди... като здравни услуги и соц. Осигуряване. Явно нещо не схващам, защотоне вярвам някой да отказва такова обслужване на друг човек, само защото е гей. Отдруга страна не виждам защо трябва да се променя каквото и да е в частност нанякаква група, която цели да облагодетелства самата себе си. Силно подозирам,че не съм разбрала за какво става въпрос и затова се извинявам, че вероятно коментарътми в това отношение не е на място.
Нямам нищо против хомосексуалните. Радвам им се еднакво и натях и на всички останали.
Не разбирам защо се вдигна толкова шум. Просто изразявамемнение.
Нарочно не изброявах с цитати примерите, които според мен могат да накарат блогер да се обиди, да реши, че няма смисъл да спори повече и да се възмути, защото не подкрепям адвокатския тип безчувствено излагане на тези - аз съм като героят на Екзюпери, който не разбира, защо трябва да заяви, че малкият принц идва от астероид Б612, за да вземат думите му насериозно!:)
Апропо, мето мнение за гейовете си остава същото,каквото ти бях писала досега. В същото време аз виждам в мненията на другите основания, на които залужава да се обърне внимание.Много от въпросите им и аз съм си ги задавала, макар вече да не съм на тяхното мнение, и мисля, че не заслужават нито обидни думи, нито нападки, нито пък от друга страна отбрана от твоя страна!
2. Трябва да се постави акцент на индивидуалните права, свободи и задължения.
3. Най-големият проблем на България в момента са крадците във властта и около нея, но явно никой не се вълнува от тази тема.
4. Не съм гей.
И това не е въможно да опровергнете, освен да опровернете логиката на написаното, или пък трябва да дадете други постулати и да изградите друга теория. Аз тук на виждам нито сочене на грешките в логиката, нито други постулати с особенна теория върху тях.
Аз претендирам не на мнение, не на становище, а на научно знание. не е едно и същото.
Мен лично ме дразни парадирането с факта, че си гей - сякаш е някаква последна мода. Все едно, че да си хетеросексуален е архаизъм.... И тази мода ще мине - явно е свързана с желанието да се наложат в обществото, затова е и пропагандата по темата. Та, това ме дразни единствено. Иначе - хората имат право да имат всякаква сексуална ориентация и аз не виждам нищо сбъркано, болно, извратено в това. Навсякъде по света, дори в "развитите страни" (обичам тоз термин!) има крайности в отношението към гей общностите, явно се приемат трудно. Но като цяло се наблюдава коректно отношение и според мен така трябва да бъде.
Не мисля, че има връзка между това да си гей и педофил, ето това вече ми звучи извратено. Педофилът често е имал проблемно детство, има нужда да издевателства и насилва по-слаби от него, да ранява и изтезава, както на него се е случило... Гейовете, които съм срещала, са миролюбиви хора, живеят навсякъде около нас. Виждаме ги, говорим с тях, работят във всякакви сфери, отглеждат децата си (ако имат такива лични, или осиновени) и не виждам какво лошо правят на околните. Право на избор има всеки.
За мен агресията срещу гей общностите говори за някакви скрити лични проблеми: сексуални, проблеми на реализацията, комплекси, желание да се изяви "мачо" страната вътре в някого.... Не бива да е така. Ако ти живееш добре и си доволен от себе си и от живота си - какво те бърка какъв е човекът, който ще живее отсреща или ще работи на съседното бюро? Защо ти ще си" повече човек" и "по-нормален" от него/нея?
За мен е важно е какъв е човекът и какви са делата му, не каква сексуална ориентация има.
Аз не имам предвид да участвам повече в дебатите, щото изказах вече становище, което аз смятам за научен извод, направен от научен метод, и той би могъл да бъде дискутиран само със методи на научна дискусия, без да привличаме политически, национални или какви и да са странни фактори и препратки. И без да се отвличаме от предмета. Нищо научно аз, наистина, тук не виждам. В осталното аз нищо не разбирам, а като аз не разбирам, аз предпочитам да не изказвам нищо (в отличие от някои).
Обаче, Арлина, не сте прави и Вие, и ето в какъв смисъл. Работата е там, че въпросът, който Вие посочихте тук: "колко чорти могат да се съберат на върха на една игла?" (пиша думата "чорт", защото в български език по времето на онази дискусия се употребляваше по-често дума "чорт", отколкото "дявол") е един от най-интересните от въпросове в историята на съвременната наука. Това е един от въпроси на т.н. схоластическа школа, а тя изиграла най-голяма ролка в играждане на съвременните научни методи. Така че тоя въпрос беше много важен не като той самия, а като катализатор на научния умозрителен метод на разсъждение.
Обаче, разбира се, на мене ми не е известно - дали точно това обсъждение може да довести до някакъв научен метод. Поне, защото някои от участниците му се държат като:
"невежя писа, недума каза, а хто се цита..."
Хомосексуализъм. Освобождаване от мъртвата хватка
Автори: Боб Дейвис, Лори Ренцел
Обем: 223 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Нов живот"
Мека подвързия
ISBN: 9547191691
Кратка анотация:
Борите ли се с хомосексуални желания?
Авторите на тази книга разбират вашия проблем. Тази книга не е теоретична; тя е практическо ръководство за хора, които имат проблеми с хомосексуалността.
* Какво означава да си мъж или жена?
* Как вашето минало се отразява на напрежението, което изпитвате в момента?
* Как можете да създадете нормални приятелски връзки?
* Как възстановяването ви може да ви подготви за хетеросексуални любов и брак?
Докато научавате всичко това, ще прочетете и за случаите на други хора, сблъскали се със същите проблеми, и ще се запознаете с техните провали и успехи. Ще намерите разумни идеи и начини за освобождаване от мъртвата хватка на хомосексуализма, които са ефективни, защото са били използвани с успех от хора като вас.
“Тази книга разглежда равнопоставено проблемите с мъжкия и женския хомосексуализъм. Тя е верен помощник за хората, борещи се с хомосексуални проблеми, и за други, които се интересуват от подпомагане на възстановителната дейност при хомосексуалистите.”
Алън Медингер, директор на “Ригенирейшън”
Ето ви примера от медицината (която не е предмет на схолия):
ако един анатом боравя с операцията си едно мъртво тяло, той не го лечи, разбира се, и в този смисъл, усилията му са напразни, но без анатомически опити (иначе напълно безмислени в смисъл на лекуванието на това тяло, аслъ), ние бихме нямали хирургия. Разбирате ли?
Pagination