За педалите и за брака
Сори, симпатяги, ама до гуша ми дойде от педалска пропаганда в БГлог. Излиза, че “велосипедистите” (както нежно ги наричам) се оказват най-неоправданата прослойка в България. Те, моля ви се, нямали права. Не можели да се женят и прочее простотии.
Ай сиктир!
Съвсем други са проблемите на любезното Отечество и при това продължават да се задълбочават. Но да се върна на заглавието, което съм поставил по-горе.
Ето какво:
Бракът между мъж и жена означава съзидание.
Бракът между мъж и мъж означава брак (дефектен артикул за боклука, с други думи).
Но, щом искат – нека се женят помежду си. Щом така им харесва – прав им път.
Обаче!
Не трябва да имат никакво, ама никакво право на осиновяване!
Защото – нека сме наясно: децата са плод на любов между мъж и жена.
Защото, който върви срещу природата, продава вида си.
Защото семето никне там, където има плодородна почва.
Това е, което имам да кажа по този повод. Иначе не съм против обратните. Щом се обичат – нека се любят. Щом искат нека се женят – хем ще могат по-после да придобият впечатления и от развода.
Но не трябва, не трябва, не трябва НИКОГА да получават право да осиновяват деца.
Най-малко защото:
- Педалите не могат да кърмят.
- Лесбийките не произвеждат семе.
... има твърде много семейни двойки, които по една или друга причина са бездетни и имат голямо желание да си осиновят дете, че и не само едно. И, вярвай ми, не само че ще дадат цялата си любов на това дете, но и ще се постараят да направят от него достойна личност.
Децата имат нужда и от майка, и от баща. Едновременно.
Разбери това, моля те!
Бъди здрава!
Но този спор явно е безсмислен, щом всеки се опитва да натърти собствените си убеждения и не е готов да чуе другия, да се опита да се постави на мястото на другия. Това не е спор, а надвикване.
... на законодателството по отношение на осиновяването, но считам, че не е редно несемеен да получава права за отглеждане на дете.
Причината ти сама посочваш - липсва единият важен елемент.
Ако става дума за манипулация - виж си собствените писания.
Особено когато ги вадиш от конкретния им контекст и ги коментираш в свободен и фриволен стил.
Това е подло, Сайбъре. Подло и пошло.
Много ниско падаш.
Замисли се! Прочети отново собствените си писания. За кой ли път повтарям това...
Защото, всъщност, домът на омразата е тъкмо в твоите постинги.
Текстът заявява позицията на Полската управа в запазването на брака като институция и не виждам нищо недостойно в това, един народ да е буден към деградивните на семейството влияния. Аз уважавам религията и никога не бих си позволила да се поругавам с която и да е, още по-малко с християнството, в частност с католицизма. Така не се ли обижда цял един полски народ и любимият им Папа Йоан Павел Втори ? Обидата не е достоен инструмент за водене на полемика!!! (Виждам, че си редактирал текста си и си махнал първоначалните епитети). За термина хомосексуалност, прав си. В превод от английски е точен. Но, съм го срещала и във варианта хомосексуализъм. Прости ни тази фриволност. :-)
Аз съм наясно, че с нищо не променям твоята позиция, нито ти - моята. Ако пиша, то е заради младите хора, които четат този блог и на които искам да предам посланието за ползите от брака , като оптимална среда за детската психика. Не говоря за патологията на брака (изоставени или малтретирани деца в семейството), а за здравия и градивен брак, при който детето получава любов и грижа от майка си и баща си. Моля те, не прави повторни опити да тълкуваш коментара ми, защото мисля, че се изразявам ясно и разбрано. Но, в крайна сметка ти си свободен да избереш как да отреагираш, пък аз от своя страна няма да сляза под нивото на възпитанието ми на дама! Държа да остана такава и в разговорите си, пък макар и виртуални!
Какво значи да защитаваме правата на хомосексуалистите? Правата се простират до някъде, те не са безгранични. Защо ще се нарича тяхно право осиновяването на деца, не мога да разбера? Това са хора, които биологически не могат да имат собствени деца. Откъде-накъде ще се им се гласува доверие, че ще отгледат чуждо дете, така че то да бъде психически нормално развито?
Ти знаеш ли какво ще му коства на това дете само фактът, че една немалка част от връстниците му няма да го приеме заради родителите му и то ще търпи подигравките на другите деца. Ти това ли искаш да му причиниш?
Аз имах в класа си тази година един много сериозен проблем от сходно естество с новодошло дете от друго училище. То е момче, но с по-нежни обноски, не казвам женствени. Познай обаче как го възприеха останалите, а и не само моите ученици, но и учениците от другите класове. Вложих неимоверни усилия, за да накарам всички да се отнасят с уважение и разбиране, но ефектът от моите действия не беше 100%. Това момче изстрада тежко цялата тази история, опита се да работи върху визията си и много неща успя да промени в нея, но това, което преживя, ще му остане траен спомен за цял живот.
Едно е да искаме, но съвсем друго е как изглеждат нещата на практика.
Дай ме под съд, душко!
Само кажи какъв ще е този съд. Имаш нЕколко възможности:
а) купа;
б) чиния;
в) платноход;
г) друг съд (по избор).
Бъди здрав!
П.П. Започвам да се прозявам. Лека нощ!
Та право е на всеки да приказва, каквото си иска, а на всеки друг - да не го слуша.
А по въпроса за осиновяването - има ли наистина в закона някъде пряко забранителен текст за хомосексуални двойки? Не ми севярва, но ако е така, не мисля, че е много справедливо да се отсъжда само на база на някакви си сексуални предпочитания на родителите, защото какво общо има кой с кого си ляга, с педагогическите заложби на хората и с любовта им към децата? По-скоро би трябвало да се преценява всеки отделен случай.
Цитирам те: "Проблемите се решават с диалог, с правилно артикулиране, с действия."
Точно такава възможност съм ти дал в моя блог. Но ти, както се вижда, не оценяваш този факт и продължаваш с нападките си срещу мен.
Но аз съм широко скроен човек и ти прощавам.
Т.е. отговорила съм на нещо друго, не на това, което пише в момента.
Е, ама така не се спори. Аз пиша нещо в отговор на твоя коментар, после ти си променяш коментара, сега аз да си променя моя, така ли се развива спора?
Не е коректно, приятелю, ти, който се бориш за коректноотношение към себе си, затова трамвай да стана, ако някога повече коментирам нещо, написано от теб.
Това твоето е черна неблагодарност!
Виж каква трибуна съм ти дал, за да изложиш своите виждания по въпроса!
Но ти продължаваш да се самонавиваш.
Колкото до ценното ти време. Никой тук не ти го губи, защото не е наше, а твое.
Ерго - губиш си го сам.
Така че - сърди се на себе си.
Бъди здрав!
Моето мнение е, че когато едно нещо не може да се забрани, то се разрешава, и ние, останалите, които мислим различно, трябва да се съобразяваме със съществуването му. Това не означава, че сме длъжни да минем в другата крайност и да започнем да аплодираме развитието на същото това явление, изказвайки одобрителни мнения и загубвайки представа коя е нормата всъщност. А нормата все пак е онази, която майката-природа е предопределила, белязвайки новороденото с определени полови органи, които би следвало да се използват по предназначение. При хомосексуалните това е абсолютно невъзможно по обясними причини.
Изобщо възникването на хомосексуалността в медико-биологичен и психологически аспект се разглежда като резултат на неправилна полова идентификация от най-ранна възраст под влияние на различни външни фактори и най-вече на родителите. Има и още различни научни теории, които обясняват, че хомосексуалното влечение е обусловено от генетически (наследствени) фактори, патология на централната нервна система, ендокринни смущения и др. Тоест хомосексуалността се счита за отклонение от нормата. Аз обаче смятам, че заради това хомосексуалните не бива да бъдат подлагани на дискриминация от страна на обществото по линия на зачитане, уважение към тях като личности, защото те имат своите човешки достойнства и положителни качества, което не означава обаче, че можем да им възложим голямата отговорност по отглеждане на деца.
И понеже знам, че някои ще се хванат за думата „норма“, нека да си представим обратното. Какво ще се случи, ако за норма се приеме хомосексуалността и какви биха били последствията, ако всички хора на планетата се превърнат в хомосексуални? Дали това ще се отрази положително на възпроизводството на човешкия род? А да, забравих, всъщност ще се използва методът ин витро!
Учудва ме и ме огорчава, че дами, които иначе проявяват силен майчински инстинкт и се държат като истински женствени, са способни на толкова злобливи коментари и са до такава степен лишени от емпатия (способността да се поставиш на мястото на другия и да съпреживяваш неговите проблеми).
Струва ми се също така, че развитата медицина, психология и други сродни науки отдавна са отхвърлили становището, че хомосексуалността е болест и подлежи на лечение.
Обаче, Поли, искам теб да те питам. Добре, ако аз съмдалтинистка, или нямам щитовидна жлеза, или друг някой орган не ми функционира нормално - черен дроб или далак.
Значи в случая говорим за функционално отклонение на моя организъм.
Нали никой нямада ми откаже да отглеждам дете на тази основа, че примерно съм далтонистка, ако все пак съм достатъчно здрава, за да имам нужните сили? Биха ми отказали, ако нямам достатъчно доходи, или де да знам -ако съм някоя пияница.
Та това си мисля: трябва да се гледа конкретниячовек, дали ще помогне на детето да отрастне здраво и щастливо.
Разбира се, ти разсъждаваш като педагог, а аз - най-общо, обаче няма ли логика и в това, което казвам?
П.П. Мислех да дам пример с древна Спарта, ще се задоволя да кажа само поуката: че в някои общества отношенията между половете са били различни от сега приетите, без това да наврежда на семейните ценности - понеже и самите семейни ценности са били съответно малко по-различни.
И в това, което ти казваш, се съдържа отговорът.
Учудва ме и ме огорчава, че дами, които иначе проявяват силен майчински инстинкт и се държат като истински женствени, са способни на толкова злобливи коментари и са до такава степен лишени от емпатия (способността да се поставиш на мястото на другия и да съпреживяваш неговите проблеми).
Да, именно за майчинския и изобщо за родителския инстинкт става въпрос, който е заложен у нас, хората, но който се задейства, активира заедно с физиологичните промени под влияние на бременността на майката и се развива у родителите след зачеването и раждането на детето. Родителският инстинкт е основната движеща сила при отглеждането на детето и в случаите, когато той е изразен по-слабо или липсва, последствията от това са отрицателни за възпитанието и нормалното развитие на детето. Той е онази невидима сила на обич, загриженост и нежност, която кара майката и бащата да постъпват по определен начин, който винаги да бъде в интерес на рожбата им, да градят дом, да създават здрав съюз помежду си и т. н.
Съгласна съм за инстинктите на биологичната майка, отключени по време на бременността и активни след раждането. Но познавам добре случаи на осиновени деца, при това в единия случай става дума за осиновяване само от един родител, който живее без партньор. Та тези конкретно деца са едни от най-обичаните и добре обгрижваните, които познавам. Сега вече са прекрасни пораснали хора. Единственият по-значим проблем при тяхното изразстване бяха клюкарските и недобронамерени нападки по отношение на статута им на осиновени. А това вече е проблем на самото общество, не недостатък на осиновителя.
Все пак нали не се очаква всички хора да са на едно и също мнение, в това е смисълът на спора.
Един източен мислител беше казал, че човек разбира едно нещо, само когато е готов да го проумее.
И мисля вече да спра с писането на коментари на този постинг.
Видях, че не съм отговорила на въпроса ти. Извинявай! След като хомосексуалността, коятов същността си е психофизиологична промяна в сексуалната ориентация на дадена двойка, не позволяваща и на двамата хомосексуални да имат свое собствено дете, в това аз виждам връзката с осиновяването на деца от такива хора. А иначе всички други различия, като физически недостатъци например, нямат особено отношение към проблема и не могат да представляват някаква пречка.
И понеже ти даваш пример с далтонизма - същото е все едно на някой, страдащ от зелено-червен далтонизъм, да му възложим отговорността да превежда слепи хора на улица със светофар.
Не си прав, че няма значение каква е сексуалността на родителя. Има, защото сексуалността възниква като естествено условие за възпроизводство на рода и съответно е в пряка връзка с формирането на родителя, а не бива да се разглежда само като създаване на плътски удоволствия между двама души.
Що се отнася до личностните качества на хомосексуалните, някои от които са достойни за уважение хора, вече се изказах по въпроса.