Жега

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа,
препотила струи жар,
къс гореща ламарина
е сърдечният юлар.
Пиковете се задъхват
ненормирани израстват,
гневовете темперират 
и вибрират в мараня.
Талази жупел
търсят сянка
под изсъхнали дърва,
мързеливо се разтягат
в русло на пресъхнала река...
Воден пост мори тревите,
чупят снаги и пращят,
молитви мокри
пеят щурците,
а Слънцето е единствен
и надменен господар.