Е? | BgLOG.net

Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,

но мога да вървя по хоризонта
с разперени мечти за равновесие...
и да търкалям по небето огън,
а от звездите, месечина да омеся...

Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам махмурлийски немотията...
Приятелската болка ми е рана...

Господ мога даже да осъдя,
че църквите превърна във дюкяни...
Разсърди ли ми се, ще Го изпъдя...
Но Той е мъдър. Знам, че ще остане...

Замаха ми словесен, не кълнете.
Душата ври като магично биле...
От мойта плът, не ще поникне цвете,
но чувствата ми пърхат лекокрили...

Категории

Поезия

Коментари

queen_blunder преди 18 години и 3 месеца

Крайно време е да ти кажа и моето мнение за стихотворенията, които публикуваш. А то е, че пишеш възхитително! :-)

IstinataPobejdava преди 18 години и 3 месеца

Много ми харесва стихотворението. Но, особено красиво ми звучи метафората във втория куплет. :-)

marsi71 преди 18 години и 3 месеца

От твойта плът, не ще поникне цвете,
но сетивата пърхат лекокрили...
роден за после...
може би Апостол,
на чувства нелакирани и диви
бъди
и отстоявай себе си,
дори когато трудното ликува
едно небе
и мирис хлебен...
и майчина сълза...
до имане!

marsi71 преди 18 години и 3 месеца

svetlina преди 18 години и 3 месеца

о у... :)

gretabelcheva преди 18 години и 3 месеца

Пишеш вълнуващо, поезията ти докосва всяка струна!

Е?

Категории

Още по темата

Коментари