Докато чакам снега, си мечтая,
как утре, когато отворя очи
светът ще е бял, и красив, и измислен,
и най- сетне празника ще проличи...
Докато чакам снега, трупам думи
и утре, когато изляза навън,
ще пръсна в снега, навалял помежду ни,
една шепа думи и празничен звън.
...
Дочаках снега...И съм нежна и бяла.
Защо ли тогава се леко топи
в душата ми нещо след всяка раздяла,
в сърцето - след нечии тъжни очи...
Ще дойде снегът. И какво от това?
Ще бъде за малко сребристо.
А после екипите на "Чистота"
ще го изринат напористо.
Ще бъде пак сиво и влажно, и мрачно.
Не само навън... и в сърцето ми също.
По същите улици бавно ще крача
да търся едно нелогично завръщане.
Каква прекрасна дискусия се е получила тук!
Е, тогава нека да се обадя и аз. :)
Докато чакам светът не мечтая.
Знам ще вали и отварям очи
чак когато светът не измислен
ще е бял и без празник дори.
Ще дочакам снега и без думи,
а утре, когато изляза навън
ще се бухна в снега навалял помежду ни
и тогава ще усетя празничен звън.
И си служи шал, за да ти е топло. Поздрави от Вал! :)
Как светлобяло е! И искам още...
Вдъхновителка си ти!!!
:)
потъвам в бялата пустиня.
А този вятър откъде ли е навял
спомени от миналатю зима?
В тишината с мисли те обгръщам,
а снегът те крие и мълчи.
И всяка зима с него ще се връщам
при спомена за твоите очи.
Прочетох това стихотворение преди години и не помня от кого е, но веднага го запомних . Много ми хареса, защото тогава отговаряше на моите чувства.