До всички " бракувани"....

    Обичате ли го? Цените ли го? Искате ли го?
    Дори и след 100 години....?
    Заслужавате ли го...., заслужава ли ви....?
    Дори и след 100 години....?

Съпругът ми не е голям красавец,
но си е хубав, а и малко див.
А на жените само туй ни трябва -
наперен ли е, значи е красив.

Обаче след петнадесет години
разумен брак и праведен живот,
сред мачове, ремонти и съдини
си стана навик, нашата любов.

До онзи ден фатален на банкета,
семейно - каза шефа - на софра!
Мъжът ми се наконти, поогледа,
избръсна се, пристегна телеса.

Та както му е ред - понатъкми се.
Пристигнахме - прилична механа.
Салата и пържола, пя се , пи се...
И после стана тя, каква станА.

Колежката, гримирана опасно
все търка до мъжа ми колена...
Веднъж - добре, но аз на тревопасно
случайно да докарвам във рога?

Пристиснах зъби ен-ти път когато
протегна се през масата към мен:
“Умопобърква ме, мъжа ти значи,
Ех, що не беше твоят мъж ерген!”

Погледнах го, а той кеф се пука.
И как ми падна плътното перде!
Проскубах и червената перука,
а тя се тръшна горко да реве.

Сама ще ми е тръгнала ръката...
Умопобъркала се! Айде де!
...
Извадила си медицинско, с дата.
И иска извинение? Добре!

А всъщност и дължа една услуга -
защо така се случва всеки път -
Подсещаш се, че хубав е съпругът,
когато други ти го оценят.
                                                     В. Урумова