Воайори убиват....
Живеем в странни времена! Живеем в трудни времена! Живеем в ЖЕСТОКИ времена! Съгласни ли сте?
Бихте ли гледали безмълвно, как някой се самоубива? Бихте ли му помогнали? Сега ще скочите да кажате, ех, този "професор" пак с неговите глупости! Разбира се, че да!
Да - ама НЕ! Прочетете следното и се убедете,как в 21 век воайорството може да убива! Жестоко, хладнокръвно, наблюдавайки отстрани! Потресващо, но е истина!
http://dnes.dir.bg/2008/12/02/news3680272.html
А какво ще кажете и за човека,който е решил да направи този акт на собствената си смърт обществено достояние?....
Е, бихте ли гледали и вие?
С поздрав! :-(((
Първото нещо, което не разбирам е че 200 души са застанали пред компютрите си да гледат смърт, но никой не е приемал смъртта на сериозно!!!
И второто нещо, което ме потресе е че са чакали смъртта да настъпи, за да се обадят за помощ.
Абе, това момче не е ли имало един истински приятел, който да отиде и да види какво се случва?
А за нашия живот -и за него съм казала-омагъосан е,просто е омагъосан.Омагъосани са мислите ни ,изборът ни на водещите ни и затова няма отърване.Много често съм апелирала към вярата и молитвата като сигурни средства,но явно Боговете не са доволни от нас.И те ни оставят да се пържим като в ада в собствената си безкрупулност,жестокост,алчност и себелюбие и т. н. и т. н.
Manka, най-лесно е да кажем, че сме омагьосани и да заспим 100-годишен сън като Спящи красавици! Не, не сме омагьосани и не са ни виновни боговете! Те са добри към тези, които са добри към себе си околните. Нали си чувала поговорката "Помгни си сам и господ да ти помогне!" А ние не си помагаме, напротив търпим и безропотно мълчим...
Колкото до общуването в Интернет, човек винаги трябва да е наясно колко и докъде му е позволено, защото чувството за безнаказаност наистина упоява някои хора, а животът си е живот и правилата и нормите трябва да се спазват във виртуалното със същия успех както и в реалното!
Нека не бъдем виртуални воайори! Да се постараем дори и във виртуалното пространство да останем реални и живи хора!
С поздрав за хубав реален ден! :-)
На 19 години, ако не е достатъчно съзрял, че да знае дали му се живее или не, какви сте вие, че да казвате - ми не трябва да се самоубива - главата си е негова, да си я чупи както намери за добре. И да, делфините ще спасят удавник, но едно е да се притечеш на изпаднал в беда, който иска да живее и съвсем друго на някой, който сам слага край на живота си и в този случай само би му пречил.
Да разбирам ли, Лорде, че ти би бил от тези, които седят пред екраните и гледат? Не вярвам!
Животът е най-ценното нещо, което имаме! Ако някой е решил да го попилее (и още повече, ако той е само на 19), ние другите трябва да го спрем! И Ген го е казал много точно - въпрос на временна криза в мисленето, но ако някой не натисне спирачката навреме(а това сме ние наоколо), тогава от перманентна се превръща във вечна с летален край! И защо? Заради някаква депресия или настроение....
Така че, Лорде, би ли гледал....
Второ - той ако е имал толкова приятели нямало е да тръгне по тоя път. Преценил е, че няма смисъл да живее и си е спрял живота. Защо му е да се мъчи? Един истински приятел би се опитал да го вразуми, но никога не би го спрял. Там е разликата. Нямаш право да си натрапваш помощ, която е нежелана. Ставаш катоедни сектанти, които се опитваха "да ми помогнат да отида в рая". Отвърнах им, че ако продължат така, аз ще ги пратя в ада и то по-бързо и по-успешно. Нямаш право да се месиш в чужд живот, когато ти е изрично показано, че намесата ти е нежелателна. Когато някой прави нещо, което не носи непосредствена опасност за другите, тогава никой няма право да му се меси - точка, да не кажа удивителен!!!
+ за Lord deSword
...ще свия рамене и ще отмина...Така постъпваме много често, когато нещо не ни касае пряко! Да, когато е нещо дребно, но това е ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, за бога! Това не е нещо, което може да се пилее с лека ръка или вдигане на рамене от другите! Наистина е право на собствен избор и воля, но ако този избор е взет под влияние на външни фактори, може и да не е най-правилният! И ако успеем да дадем втори шанс на един такъв, смятащ, че е стигнал до дъното на отчаянието си, човек, какво по-добро бихме могли да сторим на този свят! Нищо! Най-безценното нещо на този свят е Животът и не можем да го подминем с вдигане на рамене! Не!
С поздрав!
Лорде, това са твои думи.ами ако това се отнася за децата ни ,приятелките ни, любимите ни, родителите ни как би постъпил.?
второ - има разлика между какво трябва да се направи и какво бих направил.
Трето, ако децата ти тръгнат да се самоубиват, доакто са още деца - то тогава в повечето случаи ти си виновен, защото не си им обрънал внимание на проблемите. Ако вече са големи - главата си е тяхна да си я чупят - колкото и да м ие мъчно това е така - точно това ви е проблема на всички - законите са за другите, нашите са наши, когато опре до прицнипи - няма свои, няма чужди - има принципи. И дали бих спрял детето си - най-вероятно да, за да го помеля от бой, защото щом има възможност да го спра, значи се опитва да привлече внимание, а не това е начинът. Детето ми ще е възпитано в някои закони на честта, и ако тръгне да се самоубива, ще го направи, така че аз да не мога да го спра, иначе на нищо няма да съм го научил. Казана дума хвърлен камък - не казвай, че ще правиш еди какво си - направи го. И когато си казал нещо, то нямаш право да се отмяташ. А, ама аз ще се самоубия - действай, ето ти ножа/пистолета/бърснача/въжето...
Много е просто!Ако някой наистина го иска-ще го постигне!Решението е лично!Има толкова начини и моменти,в които си сам!Но,ако някой ме направи свидетел или разбера по някакъв начин-ще се опитам да го спра,защото не бих могла да живея с мисълта,че може би само е имал нужда от помощ в момента!
А,ако става въпрос за евтаназия-не знам как да постъпя!Не искам и да ми се налага да решавам!
И какво искаш да кажеш с това: "Виждал ли си смъртта", получавал съм смс-и от нея, или поне така бе написано в графа подател. Иначе не съм я виждал. Ако има предвид дали съм виждал умрели хора - да виждал съм. И умрели животни съм виждал, и да ти кажа за тях по-си заслужава, защото те не са искали да умрат. Ако имам избор да върна от живот този самоубилият се младеж или улично куче, прегазено от камион, бих върнал кучето - първо, защото то ще ми е по-благодарно и второ, защото въпреки скапаният живот, който то води на улицата, не се отказва от живота - т.е. заслужава да живее повече от онзи.
И ген, я кажи ти, като толкова обичаш да задаваш въпроси - стававш много известен скулптор (а дано) и си си направил склуптура, която обичаш и с която не искаш да се разделяш. Обаче (не ти го пожелавам) стават разни мизерии и ти се налагада я продадеш за да има какво да ядеш, кому би я продал, На твой приятел, който от години иска да я има, защото е влюбен в нея, или за тройно повече пари на някой, който иска да я има, само за да казва на приятелите си сноби - вижте, имам оригинален Ген?
Искам да се абстрахирам малко от темата и да кажа нещо такова...
Не ме е страх от смъртта, но най-много ми тежи смъртта на онези мой близки, с които нямах възможмост да си поговоря, преди да си идат от този свят /баща ми и баба ми/.
Независимо дали един човек иска сам да си отиде или просто му е дошло времето, на мен би ми се искало да си поговорим, ако е мой познат.
Затова когато прочетох поста се запитах дали това момче е имало приятели. Просто никой ли не е искал да си поговори с него?
За скулптурата.Произведението на изкуството ,когато е в ателието не се оценя в пари.Когато е в новия притежател също е безценно.Значи ,когато трябва нещо да се продаде, то се продава.Ако обаче преди това е имало желание да се притежава точно това, защото ти харесва и е голямо желание от приятел ,художника винаги го подарява.Но това е труд и човека ,който го пожелава винаги трябва да е готов да заплати трудът на другия.Аз ако съм най-голям приятел на собственика на "Боинг" той няма да ми го подари пък и аз никога не бих го пожелал даром.
Ген, ако сестра ми беше на релсите с абсолютна сигурност ще взема количката и ще се разкарам. Защото и двете със сестра ми знаем за жалост колко гадно нещо е смъртта и ако тя е решила, че предпочита нея - нямам право нито като човек, нито като сестра да налагам собствените си виждания. Иначе става тирания. Но! Ако сестра ми е с акъла си ще литне след мене в момента в който пипна количката. И така ще постъпи всяка майка. Ако пък не е с акъла си и не ми обърне внимание, ще я пратя в болница до приключване на случая.
Много хора са на мнение, че съм жесток човек. Да, много е възможно. Отстоявам принципите си на всяка цена. А свободата е първият ми принцип.
Ако свободно и обмислено си взел решение,а не ако това е психично отклонение,предизвикано от силен стрес!
За скулпторите и аз знам.Един скулптор камъни ще носи,но няма да продаде творба,която сам не харесва,колкото и да му плащат.Странни са хората на изкуството и различни!Затова и имат дарба!
И на Вас ще Ви създам ситуация ,защото на тази, която ми отговорихте беше за Лорда.Та да Ви попитам ,Случайна, ако видите някой, че се дави в морето и Вие, Случайна, сте добър плувец, как ще постъпите ?Може би от брега ще викате."Алооооо ,Вие, там във водата давите ли се или се самоубиватеееееееееееееееееееее?"И като чуете отговор тогава ще действате.
Сигурно принципно обаче ще стоите на брега и ще наблюдавате пейзажа и ще се любувате на свободния избор на човека, а водата ще чипка босите Ви крака .
Искате ли и аз да ви поставя в ситуация? Представете си, че гледате най- близкия си човек да се гърчи в ужасни болки в продължение на 7 (седем) години. В един момент той обмислено и с целия си останал стоицизъм взима решението да прекрати страданието си - и това на околните. Естествено, околните изпадат в ужас и човекът в продължение на още три години всеки божи ден ги моли за помощ , защото вече е напълно парализиран и няма възможност да прави друго освен да се моли. Накрая - понеже е взел обмислено решение и няма как по друг начин да го изпълни, човекът загива от глад. Просто отказва да приема храна - течна, твърда, глюкоза - отказва всичко и си отива . Какво трябва да се направи според вас? В интерес на истината, аз давах вода с мед в спринцовка до последно. Никога няма да си го простя обаче. Защото това е издевателство над човешка личност.
Бихте ли гледали безмълвно, как някой се самоубива? Бихте ли му помогнали?
Интересен постинг ще е за евтаназията.
Няма да обсъждам повече смъртта. Главното в този постинг беше, че сме длъжни да уважаваме решението на една личност дори когато не ни харесва резултата.
Не, не бих гледала чуждо самоубийство, нито пък бих му попречила.