Включващо (приобщаващо) обучение. Възможно ли е?
Задавам този въпрос провокиран от участието ми през м.март в семинар състоял се в Прага на тема включващо обучение на деца с увреждания и като цяло разглеждащ глава 24 - "обучение" от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Семинарът бе насочен преди всичко към родителите на деца с увреждания, как да лобират за включващо обучение в собствената си страна, но същевременно сред участниците присъстваха заместник министри на Чехия, педагози, представители на различни НПО и специалисти работещи в масови и специализирани училища. Семинарът бе организиран от Inclusion Europe (http://www.inclusion-europe.org/)
В края на м. март в Карин Дом се проведе и кръгла маса на тема "Толерантно общество за включващо образование" (http://nationalistbg.com/readarticle.php?id=1765). Тук бяха засегнати и част от проблемите при прилагането на такова образование в България.
Предполагам повечето от четящите тук имат дори по-богати от моите познания по темата. За това бих искал да провокирам дискусия по темата именно тук. Защото убеден съм включващото обучение може да се осъществи само ако всички ние родители, учители, общество сме прегърнали и споделяме тази идея. И разбира се решаваме с общи усилия проблемите които ни очакват.
Та що за чудо е това "включващо обучение" и има ли то почва у нас?
Малкото е красиво - става за принцип, ако искате да не се вкарвате в отчаяние в начинанията си в България.
Отговорът на въпроса в поста Ви е - да възможно е. При едно условие - да не очаквате "прегръщането на идеята" да се случи откъмто МОМН докъмто съседното на дома Ви училище. След като вече си представяте как е възможно - като едновременно няколоко вида възрастни прегърнат една идея - Ви остава само да отидете в съседното училище и да видите има ли достатъчно възрастни от всички необходими групи - готови да прегърнат идеята. И имате ли талант и вдъхновение - да ги убедите да го направите.
От страна на държавата нямате създадени никакви нормативни пречки. Приобщаващото образование, страда като всички останали видове образование от недостатъчно финансиране. Но от този проблем страда цялата ни държава. Ако искате чакайте "благоприятни условия". Ако искате - повярвайте, че можете да преодолеете сегашните. Изборът е изцяло Ваш.
ПП. Малко ми е странно, че след семинари по темата се питате какво е приобщаващо образование. но може и да не съм разбрала правилно. Ако Ви интересуват техники, методи, подходи към различни видове специални потребности на децата - ето тези хора може да са Ви полезни. Както и хората от Карин дом, до които очевидно сте достатъчно бизко.
П.С. Така че, момичета покрай трудния си начин на живот в Бг явно сме се доказали на Запад в сферата на мединско обслужване, грижата за деца, болни, възрастни хора.....И ако имате финансови затруднения в Бг, в тези сфери в Западна Европа сте с предимство:) А за специалните деца в Бг основният проблем е финансирането и липсата на адекватна държавна полоитика. Всички НПО- та са поставени в безизходна ситуация от бюрокрацията и неадекватната законодателна уредба. Имам приятелка, която от години се бори за въвеждане на западната система в грижата за специални деца (тя самата има специално дете) и среща неимуверни бюрократични спънки, въпреки, че основният капитал на НПО-то е личен, а привлеченият е на австрийско сдружение!
Ако искате да видите педагозите какво мислят - обърнете се към тях в тукашните им общности - образование, предучилищна педагогика, начална педагогика. Аз лично не бих се окуражила никак, ако установя че който и да е познава някоя "идеология" за образование. И обратно - много бих се зарадвала, да чуя кокретния опит на педагози с приобщаващото образование, в което според отчетите на МОН (сега МОНМ) през периода 2006-2009 бележим невиждани "постижения в броя на приобщените специални деца".
ПП. В образователните общности има много хора, които интензивно споделят професионален опит и информация и повечето от тях не се отбиват на главната страница (т.е тук) изобщо, защото наминават в БГЛОГ предимно, за да общуват с колегите си.