Вечер на балкона
Малка бяла светлинка
блясва в мрака и угасва.
Тихо скръцва пак врата
и човек глава показва.
Тъмно е и страшно тихо.
Кратък вопъл на кола,
сякаш някъде високо
над града и над нощта.
Виждам смътна сянка в двора.
Старият притихнал дъб
сякаш капнал от умора
и помръкнал е от скръб...
Дали не се намирам в картина?
Така красиво и спокойно всичко спи.
Не мърда цялата градина.
Дори и вятърът не ми шепти.
Не мога да заспя в това затишие.
Не му се радвам като съм сама.
Ще пия пак едно кафе в безмълвие,
докато чакам да си дойдеш у дома.
;) Аз си знаех, че така ще стане! После ми разправяй - сапунени сериали и т.н. Много хубаво стихотворение! Само че, сега аз не мога да спазя уговорката си, защото не съм в къщи, а трябва да тръгвам и към нас (където все още нямам нет)... Надявам се да ми се приеме извинението.. :)
Много ми харесва... ще се радвам да публикуваш и още. Тъкмо си набрала инерция :)
Teri
Много хубаво си го написала! Продължавай в същия дух!
Човек като го чете, си представя, че е на твое място и го изпълват същите чувства.
Привет Щепси !
стиховете са мн. интересни.
даваш ли съгласие за публикуването им и в др. сайтове (естествено ще бъдеш посочена като автор, със снимка + линк към http://bglog.net)
Иначе се надявам да продължиш да се развиваш ...и да вземеш изпита при Стоименов от 1-ви път
P.S
....и да направиш още мн. хубави снимки
и ти пишеш стихове Щепси. Много е добро. Имаш нежна, поетична душа и умееш да рисуваш картини с думите си, браво!
Виждам, че и някакъв изпит ти предстои. Желая ти успех!
*ИВА*