Попитах вятъра за тебе, слънцето, и то ми каза, все не вярвах, че те има, но те, те обещаха, аз повярвах.
Търсех да те видя при звездите, разпитвах ги по цяла нощ за теб, мечтаехме си, заедно с тревите, и чакахме да съмне за любов.
Дърветата те знаеха, но си мълчаха, дъждът те е познавал, но също премълча, рисувах те по водната повърхност, и съчинявах стих, след стих за теб.
Усещах, как сърцето ми подскача и капки радост отронва във кръвта влюбен свят, в очакване създадох, бе по- красив от милата Земя.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви