Блян

Бяга дете във гората
с навлажнени очи.
И ти избяга от мен когато
разбих твойте мечти.
Наранихте, пак си в сълзи обляна.
Съжалявам, но трябваше да излезеш от бляна.
Аз мислех, че те обичам.
Ти мислише, че те обичам.
Но не беше така.
Това беше бляна твой,
можеби и мой.
Сега разбирам, че за всичко сам грешал,
само за твойте целувки съм мечтал.
Съжалявам за всичко това!
Не справедлива е тази съдба.