Блогерът - що е то?
Блогерът – що е то?
Формално погледнато блогерът е човек, който си има блог в някакъв блог-сайт. Пише там, коментира в блоговете на други блогери, разменя си лични съобщения с тях, може да ги номинира за “приятели”.
Неформално погледнато, обаче блогерът е по-скоро плод на въображението, отколкото човек от плът и кръв. И тук не става въпрос само за ония блогери, които никога не сме виждали наяве, не сме виждали дори снимките им или по една или друга причина никога няма да видим в живота си. Блогерът е различен дори и когато вече знаем как изглежда, срещали сме го някога, или още повече - познаваме го отблизо. И не само това, нашият собствен блогер се различава от нас дотолкова, че е спорен въпросът, дали можем да го наречем просто едно наше друго лице.
Блогерът е едно самостоятелно същество, макар и виртуално, но надарено с интелект и чувства. Той е силно- социално същество. Той обитава един свят, твърде много се различаващ се от нашия
Малко суха теория.
Връзката между блогерите се осъществява основно чрез блог-машината. Доколко те могат да ползват и други медии за връзка (чат, e-mail, skype, телефони, фул-контакт и пр.) няма да коментираме, защото тогава те контактуват не в качеството си на блогери. Има няколко основни неща, които правят връзката – блог-връзка:
1. Всички виждат, това, което показвате.
2. Показвате, само това, което искате.
Следователно личните връзки не са блог-контакт, а блог-партитата, където уви, всички ви виждат такъв, какъвто сте, противоречат на т.2.
Може би ще кажете, че остават връзките от рода на мулти-чат? Но там пък е нарушено друго едно правило:
3. Блог-връзката се осъществява оф-лайн – не е задължително да сте на другия край, за да ви кажат нещо.
Тези правила може и да ви се струват несъществени, но замислете се все пак, защо сте избрали точно блога като начин за връзка с другите, а не нещо друго? Не е ли именно заради тези три особености?
Та, да продължим нататък. Първо, дотук е ясно едно – връзката между блогерите е опосредствена – извършва се с помощта на блог-машината и само чрез нея. Т.е. ние виждаме от блогера това, което ни предава за него блог-машината. А то не е кой знае колко – едно измислено име, един измислен аватар, един (измислен) пол и (из)мислиците на самия блогер. Както виждате, освен мислите на блогера, другото се равнява почти на нула. На практика никой не ви гарантира, че зад името на всеки блогер стои конкретен човек, нали? При добро желание мога да си регистрирам два-три блогера за десетина минути. После мога да пиша от тяхно име каквото ми хрумне, а на вас да оставя да се чудите как изглеждам.
Обективно погледнато, тези блогери няма да имат нито тела, нито глави, нищо реално зад себе си. Но с малко повече усърдие аз мога да ги напълня със също толкова живот, колкото има и в реалните блогери. А ние – “реалните” блогери сме подвластни на същите закони, на които и тия – измислените. Какво тогава ни отличава от тях?
Обективно погледнато – нищо. Ние сме просто едни блогери – въображаеми същества, живеещи благодарение на блог-машината.
Гадно!
Но ще става все по-“гадно”. Интересен феномен се наблюдава у хората, които “най-после” успяват да зърнат образа на някой блогер – някоя негова снимка, например, или пък дори да го срещнат лично. След запознанството променя ли се за тях образа на блогера? Уви, не. Това, което се е формирало като образ на блогера в съзнанието ни оказва съпротивление и колкото повече сме го познавали като виртуален образ, толкова по-силно е съпротивлението. И, в крайна сметка, ние инстинктивно предпочитаме да разделим блогера от оригинала, вместо да се опитаме да ги слеем. Така си и остават те в повечето случаи – две лица на един и същи човек. А в залисията на ежедневието, често се случва да забравим, че двете лица са на един и същи човек. На практика за нас това са двама различни души.
Осъдително ли е това? Никак даже - особено за практически цели. Та нали двата образа обитават два различни свята – реалността и блога, където законите са съвсем различни. Няма да конкретизираме защо законите са толкова различни. Помислете си само какви свободи имате в блога и какви в реалия свят. В блога не се виждат нито пъпките по челото, нито се чува смешният ви глас. В блога не е необходимо, както в реалността, аз да мъкна навсякъде със себе си плешивото си теме и видимата си възраст и т.н. Много е по-удобно да сложим блогера в блога и човека - в реалността, отколкото да се опитваме да напъхаме цвета на нечии очи в блога, там където цветът няма никакво значение.
Интересното е обаче, че дори и в обратния вариант – т.е. някой наш познат става блогер – се наблюдава същият ефект на разделение. Рано или късно неговият блог-образ започва да придобива самостоятелност и оригиналът, или по-точно – онези негови черти, които в блога не се проявяват – започва да избледнява. Нашият приятел може и да е имал неотразим чар, но ако няма дар слово, в блога той ще се превърне в един скучен сив субект. Като скучен блогер ще започнем да го възприемаме не след дълго и ние.
Причината за тези привидни парадокси е, че като обекти в един свят ние изявяваме само част от нашите заложби. Тази част, която свободата на света, който обитаваме ни дава. А свободата в различните светове е различна. А нас ни възприемат по нашите прояви. В света на блога и в реалния свят нашите прояви може да са коренно различни – ето ти два образа (или повече, ако се изхитря да си имам няколко блогера).
От тук вече не е трудно да си обясним известното раздвоение на личността, което изпитваме като хора-блогери.
И тук не става въпрос само за това, че в реалния свят нас може да ни презират, а тук, в блога да ни се възхищават, защото сме добри поети например. Разликите не са само в отсъствието на някои пречки за развитие или в по-голямата свобода за изява на дадено наше качество. Блог-съществото живее и се развива по закони, твърде различни от тези в реалния свят.
Блогерът се “ражда” и достига зрялост твърде бързо. Всъщност, за зрялост тук едва ли може да се говори. Зрелостта в блог-света е заместена по-скоро от популярността. Един интересен първи пост може да изстреля блогера на върха на класациите само за един ден.
Блогерът придобива ясни очертания също толкова бързо. Доколкото това противоречи на индивидуалната оценка на наблюдателя, трябва да споменем, че образът на един блогер до голяма степен се оформя с помощта на индиректна информация – тази, която намираме в коментарите за него и в оценките за постовете му. По този начин образът на блогера, такъв, какъвто го виждат всички, се оформя твърде бързо.
Заел вече някакво място в блог-обществото, блогерът бързо се научава на “мурафети”.
Бързо разбира, че тук не важи например правилото “Казана дума – хвърлен камък”. Тук всичко може да се обмисли добре, преди да се каже, и нещо повече - може да се промени това, което е казано; това, което е казано, също така може и да се забрави (когато след два три дена изчезне от първите страници), а съвсем лесно може да се пренебрегне и отговорността за нещо вече казано.
В блога всичко става “на момента” – публикациите заемат челните страници за ден-два. Вниманието от тях бързо може да бъде отклонено с някоя нова публикация. Лавината от писания прави паметта на блогера къса. Умората от разнообразната информация, която се сипе в блога прави блогера ниско-критичен – той не обича да се задълбочава в проблемите. Хората, които са решили да ползват блога като трибуна бързо установяват тези неприятни факти.
Разбира се, сред блогерите има и такива, които следят внимателно какво се пише, обръщат внимание на предишните изяви на даден блогер, стараят се да бъдат изчерпателни и аргументирани в коментарите си, но те са единици и минават към изключенията.
Такива хора обикновено се сприятеляват помежду си, намират някакъв по-удобен начин за комуникация и дори могат да спрат да посещават блога, ако сметнат, че няма какво повече да намерят там.
Блогерът бързо и лесно може да сменя външния си вид. Няма нужда от хирургична намеса, няма нужда от нов фризьор. Това се дължи на факта, че визуализацията на един блогер се осъществява главно и почти само от неговия аватар – миниатюрна картинка с размерите на нокът. Толкова малко информация човек обикновено компенсира с повече въображение. А един нов аватар може да засили въображението в съвсем различна посока. Тук на помощ идва и късата памет на блогерите – те бързо забравят старата физиономия на блогера и с радост впрягат фантазията си в изграждане на новото му лице. Повечето блогери се “изхитряват” да сложат за аватар нечие друго лице или въобще някаква картинка, която няма нищо общо с лице – нещо, което символизира тяхното “аз”. За тях е много лесно да сменят своя аз – просто сменят символа. Някои не се посвеняват да го правят през ден.
А моите идеи, споделени с другите в моя блог, могат да изглеждат по коренно различен начин, пречупени през различните ми лица. От тук излиза, че не е никак трудно да променя и представата за себе си като цяло, със смяната само на един аватар.
Ако реша да го направя, на помощ ми идва и друго - блогерът е силно анонимен и безотговорен. Блогерът няма имущество, което да може да загуби, блогерът не може да бъде набит, тъй-като няма тяло, блогерът не може да бъде порицан пред приятели и роднини, защото никой не знае, кои са те.
Въобще образът му е силно изменчив и може да отиде твърде далеч от реалността. Всичко това му дава свободата да играе каквато си иска роля в дадена ситуация. Уви, малцина все още се възползват от тази привилегия и когато бъдат “хванати” обикновено биват порицавани, без да се дава сметка, че това е същото, като гълъбите да вземат да порицават свой събрат, че има нахалството да лети, и да ги гледа отвисоко.
Нека спрем дотук. За финал може да се каже, че споменатите тук “способности” на блогера може да изглеждат несъществени за мнозина от вас, и то не поради факта, че не съществуват, а просто, защото рядко се използват. В повечето случаи човекът предпочита да вярва, че той и блогерът са едно и също нещо, предпочита да поддържа тази илюзия, макар и да му коства усилия. Все пак, блогът е едно сравнително ново явление в живота ни и ние още не сме му “свикнали”.
Е, времето ще покаже кой в тази връзка е по-жизнен – човекът или блогерът - за сега можем само да припомним, че “Щом едно нещо може да се случи, то ще се случи, въпреки, че обикновено не се случва”.
Някъде прочетох, че блогосферата измества средствата за масова информация. Как ще коментираш това?
2. Показвате, само това, което искате.
Съгласна съм с тези две съждения.
За себе си мога да твърдя, че смятам общуването ми с някого за пълноценно едва след като съм си говорила с него, поне по icq/skype, а най-добре на живо. :)
Проблемът не е само в интернет, той би възникнал и при една размяна на хартиени писма с някого примерно - не виждаш човека, а в писмото пишеш само това, което прецениш.
Това е така, защото цялостната ни представа за един човек включва не само какво той пише или казва, но как изглежда, как се държи, как възприемаме гласа му, мимики, жестове, походка, въобще всичко, което представлява един човек.
Що се отнася до бързия оборот на информацията - това се получава тук в бглог, защото е своеобразен агрегатор на блоговете на всички регистрирани в системата. Да не забравяме, че има самостоятелни блогове, които са посещавани и следени специално заради авторите им и това, което те пишат. В този смисъл бглог е предпочитан от тези, които предпочитат да бъдат част от някаква общност. Други предпочитат по-индивидуален подход към блогването.
Темата наистина е много обширна, но и заслужава да се помисли върху нея :) Благодаря, Рупани. :)
cybercrackerbg е прав. Според мен има и някои допълнителни особености.
Това, че блогерът се различава от реалната личност не е страшно.
Това са просто две форми на едно и също съдържание. Няма лошо някой да търси по-добра форма за себе си. Тази форма задължително оказва обратно въздействие върху съдържанието.
Предимство е и обстоятелството, че мнението в блога се самоформира. Чрез коментариите има права и обратна връзка. За разлика от партийните органи и корифеите, които имат претенциите да формират общественото мнение.
Естествено писаната реч винаги е много по-премислена. Всеки може да извлече от написаното неговите си истини.
Баталните сцени от началото на месеца и развитието до сега показват, че самият блог е отделно духовно същество създадено от блогерите, но съществуващо относително независимо. И това същество е в състояние да се самовъзпроизвежда.
И нещо важно. В същност много важно. Повечето от постовете и коментарите към тях са в една много добра емоционална среда.
Наблюдавам колегите си, макар и не регистрирани с какво удоволствие ги четат.
Рупани, този пост е много добра идея. Поздравявам те!
Но докато го четях поне аз усетих някаква обида, която те е мъила докато си го писал. И може би разочарование от някои хора тук. Не знам- аз това усетих...
Не си засегнал разликата между глогването и писането в разни форуми, но и не е необходимо - всеки се сеща за какво говоря.
Позитивната енергия с която се зареждам оттук няма нищо общо с форумите, в които всеки плюе и псува другите.
Верно е и това, които си написал - наистина не можеш да опознаеш 100% един блогър само по написаното от него. Но поне над 60% ?
Но пък и Келвинатор/когото винаги чета с удоволствие/ го е казал много вярно:
"Това, че блогерът се различава от реалната личност не е страшно.
Това са просто две форми на едно и също съдържание. Няма лошо някой да търси по-добра форма за себе си. Тази форма задължително оказва обратно въздействие върху съдържанието"
Аз поне в блога си се стремя да дам най-доброто от себе си - дъ бест фром дъ бест.
Най-хубавото на БгЛог е атмосферата и общуването /макар и чрез някаква технология/ с умни хора, от които има какво хубаво да научиш, а и това, че когато съм най-сгрухан /:)))/ и вляза тук са ми достатъчни няколко минути или секунди за да се усмихна!
И да се радвам на случайността, която някога ме прати на борда на БгЛог :)
С риск да повторя нечие мнение искам да кажа и аз нещо.
Блогер е социална роля, която играе личността, стояща зад това понятие. Една от безбройните социални роли, които приемаме всеки миг от живота си.
Блогерът не може да бъде коренно различен от личността. Личността винаги прозира под маските, колкото и да се опитваме да я скрием. Така че аз съм на мнение, че чрез блога на един човек можеш да го опознаеш много, много добре въпреки, че той ти показва само това, което иска. Но малко или много и другото, онова скритото и тайното, също полека лека започва да излиза на яве. И всичко е въпрос на време. Колкото повече някой иска да скрие личността си, времето нужно за опознаване е по-дълго. Но крайния резултат е все същия както, когато общуваш лице в лице. Само дето тук си имаме посредник.
Евеларка брато :)))))
Кат се сетя,че мъ мислехте за Вирус хахааааааа
Рупани, мисля, че смесваш някои понятия – анонимността за мен е необходимата защита във враждебната среда на интернет. От малки децата се приучват да не разкриват онлайн личните си данни. Не бъркай анонимността с искреността и честността. Анонимният блогер не е непременно лицемерен човек.
И тъй като анонимността обхваща най-вече възраст, външен вид и умения за устна комуникация, които при срещата на живо могат да са в противоречие с възникналата първоначална теоретична представа за блогера, в тази връзка би било жалко, ако възрастта и външния вид на някого имат приоритет пред личностните му качества. Лично аз ценя хората не по тези външни белези, защото не смятам, че единствената роля на блога е да бъде сайт за запознанства.
Също така не съм съгласна, че виртуалният контакт е чиста илюзия, защото "обективно погледнато, тези блогери няма да имат нито тела, нито глави, нищо реално зад себе си" и че "ние сме просто едни блогери – въображаеми същества, живеещи благодарение на блог-машината". Не съм съгласна. Зад виртуалния контакт стои реален конкретен човек с тяло, глава и пълноценен реален живот и онова, което той публикува, е резултат на неговите мисли, чувства, пречупено е през ценностната му ориентация.
Също така възможността блогерът да покаже най-хубавата си страна и изборът, който той влага в това отношение, на мен ми дава вярна и точна информация за неговата личност, за това какво действително представлява той и в никакъв случай не е опит за заблуда. Освен това смисълът на нашия блог е именно чудесната идея да създадем, запазим и да оценим най-хубавото в нас и около нас. Лично аз затова съм тук, а не из форумите, защото в нашия сайт голяма част от хората се въздържат да натрапват лошите си черти, които всеки човек притежава и си поставят задръжки в това отношение.
"… тук не важи например правилото “Казана дума – хвърлен камък…” Защо да не важи? Всеки е отговорен за думите си, а това, че ние се стараем да не стигаме до крайни състояния (не че не стигаме, де!), в които да има хора дълбоко засегнати от нечии лоши думи, учим се да не помним обидите, правим компромиси, смятам, че е даже необходимо в името на това да запазим целостта на общуването.
Лично моят аватар (или моята своеобразна онлайн визитка), който собственоръчно съм си изработила, символизира двата взаимно изключващи се избора в човешкия живот. Да си сложа физиономията в аватара от една страна не смятам, че ще има особено дълбок смисъл, а от друга, както казах – за мен анонимността в интернет е задължителна.
Напълно съм съгласна с лейди Фрост, която казва, че "блогер е социална роля, която играе личността, стояща зад това понятие. Една от безбройните социални роли, които приемаме всеки миг от живота си." Социална роля е едно, а маска или друго, измислено лице са съвсем различни понятия.
Като е враждебна средата на интернет, ти що щеш в нея? Някой с пистолет на челото ли те тика там? Къде, моля ти се, бъркам анонимността с искреността и чесността - може би някъде наричам проявата на искреност и честност - анонимност? Къде твърдя, че анонимният блогер (каквото и да значи това) е НЕПРЕМЕННО лицемерен човек?
И като говорим за "необходимата" анонимност в интернет, не е ли именно анонимността, която прави интернет "враждебен"? Анонимността на децата в интернет е необходима именно заради анонимността с която се ползват лошите хора в интернет. Май се опитваш да сложиш каруцата пред коня с този пример.
А иначе се радвам, че някои аспекти на блогера, които съзнателно пропуснах да спомена, за да не утежнявам прекалено четивото, са обрисувани в коментарите към този пост(например на Гигенеца). Въобще, темата според мен е доста обширна и ще се радвам ако допринесете за нейната пълнота.
ПП. Не съм нито социолог, нито психолог :)) Аз съм един от вас.
За твое сведение аз нито чатя, нито пиша по форуми, именно защото моето мнение за хората, обитаващи интернет средата, не е много розово. Единственото ми място за социални контакти е bglog.net, защото тук срещам невероятни хора, на които се възхищавам. От тях ежедневно научавам нови и интересни неща във вид на жизнeна позиция върху различни теми. Но далеч съм от мисълта, че на всички регистрирани и нерегистрирани блогери може да се има доверие. Затова анонимността е задължителна. (Изключвам още две места в интернет, които посещавам, но те са свързани с увлечението ми по фотографията. Там влизам, за да се уча, а не за да контактувам в социален аспект.)
Може би неуместно съм използвала думата "непременно", но въпреки всичко цялата ти статия е пронизана от идеята, че зад анонимността човек се крие и показва някакво друго лице. Ти твърде много акцентираш на анонимността, изтъквайки, че зад нея може даже да няма конкретен човек и че от името на някакъв ник може да се пише всичко, следователно да се представяш за някой друг. А това не е ли измама, лицемерие?
Ще те цитирам:
"Т.е. ние виждаме от блогера това, което ни предава за него блог-машината. А то не е кой знае колко – едно измислено име, един измислен аватар, един (измислен) пол и (из)мислиците на самия блогер. Както виждате, освен мислите на блогера, другото се равнява почти на нула. На практика никой не ви гарантира, че зад името на всеки блогер стои конкретен човек, нали? При добро желание мога да си регистрирам два-три блогера за десетина минути. После мога да пиша от тяхно име каквото ми хрумне, а на вас да оставя да се чудите как изглеждам."
Наблягаш на несъответствието между реалния човек и блогера до степен да представяш блогера в дадени случаи като някаква друга личност, с други прояви, с друг образ.
"А нас ни възприемат по нашите прояви. В света на блога и в реалния свят нашите прояви може да са коренно различни – ето ти два образа (или повече, ако се изхитря да си имам няколко блогера)."
И стигаш до гениалния извод, че: "ние сме просто едни блогери – въображаеми същества, живеещи благодарение на блог-машината".
Също така краен е изводът ти, че "блогерът е силно анонимен и безотговорен". След като обединяваш безотговорността и анонимността в едно, значи намираш връзка помежду им. Моето мнение е, че безотговорността не е следствие от анонимността, безотговорността е човешка черта, която, ако съществува у дадения човек, значи той ще я проявява и в социалната си роля на блогер, без значение дали е анонимен, или не.
Още нещо: аватарът не е снимка, негов "външен вид" и "визуализация". Погледни в речника какво означава думата – тя носи смисъла на "обожествяване, въплъщаване в нещо, което е твой кумир".
Хубаво е че разсъждваш на глас върху поста ми, ама що не седнеш после да редактираш това, което си писала. В крайна сметка другите са минали през същия път на мисли и са счели за нужно да напишат само това, което смятат за нещо ново по въпроса, а не това, за което са се досетили всички. Та, на повечето въпроси, които ми задаваш ще си отговориш и сама, ако прочетеш наново, какво съм писал и се опиташ да погледнеш на него обективно. Внимателното четене спестява доста главоболия и време. Виж добре, какво съм писал в края на поста си. То до голяма степен обяснява защо съм представил нещата точно по такъв начин.
Куини, пак възприемаш нещата лично. Въпросът за идентичността изобщо в интернет, не само на блогера, си е адекватен и много актуален. Начинът, по който ти се представяш като блогер, не може да бъде негов отговор.
Само един бърз пример, който сега ми идва наум – за едно „момиченце, болно от рак”, което в продължение на години събирало симпатията и съчувствието на хората (за пари не си спомням), а накрая се оказало, че нито има рак, нито е момиченце...
Сама казваш, че анонимността е задължителна. Ти я използваш, за да се предпазиш от злонамереност. Вероятно има и други приложения, например самата злонамереност може да има нужда от анонимност. Но това са две крайности, по средата може да има и много други причини на различни хора.
Снощи гледах една серия на Али Макбийл, в която една жена получи съдебно решение да бъде приспана, за да има възможност да живее в сънищата си, където не е стара, болна и сама, ами сравнително млада, здрава и обградена от любящо семейство. В тази връзка, за някои блогът или друг начин на виртуална изява може да представлява една алтернативна реалност, където са такива, каквито биха желали. Мога да си съчинявам така до безкрай...
Не че в действителността човек не може да се представя за друг, може, разбира се. Според мене, въпросът е, че при представянето онлайн дори да си искрен, оставяш съмнения за идентичността си именно поради възможността да бъдеш всякакъв.
Това може да отиде и в още една крайност – да бъдеш напълно искрен. Но ако в реалността не си такъв, отново се получава разминаване. Аз например съм си представяла как участвам в собствения си живот, но с друга самоличност. Адски освобождаващо е. Например, отивам на среща с перука и се държа, както не бих си позволила без перуката... Така че мрежата може и да дава перука на хора, които имат нужда от нея, за да бъдат себе си.
...
Рупани, душата, прави ми впечатление, че, когато се изчерпят доводите ти във връзка с дадена теза, започваш да даваш съвети от сорта кое да се прочете или как опонентът ти сам трябва да си отговаря на зададените въпроси :) Благодаря ти за положените усилия :) Мислех, че може да се развие интересна дискусия, но при това положение няма как да стане.
И все пак - с твоите съвети по твоята глава! Защо наистина не вземеш да прочетеш по-внимателно какво съм написала? Моята позиция е съвсем различна, да не кажа противоположна, от позицията на хората, коментирали преди мен. Та по този повод ми е много чудно как си стигнал до извода, че повтарям казаното от тях?
Коментирах не за друго, а защото наистина вярвам, че нещата стоят точно наопаки. (Между другото това не ме прави твой враг, Рупани, а твой опонент.) Не може да не знаеш, че писменият текст дава много точна и вярна информация за човека насреща. (Освен ако не търсиш нещо друго, разбира се.) Тази информация е по-съществена и важна, отколкото онази, която ти дава живата среща с някого. Този някой няма значение дали има физически недостатъци като "пъпки" или "смешен глас", а дали е човек, дали душата му е чиста, какви са неговите мечти и въжделения, защото "същественото се вижда със сърцето и е невидимо за очите".
А какво ще кажеш за поетите и писателите, които ние изучаваме, и търсим във всяко тяхно писмено творение жизнената им позиция и вложеният в текстовете дълбок смисъл? Нима трябва да сме ги видели на живо, за да си създадем точна, реалистична представа за самите тях?
Борислава, на лично зададения въпрос отговарям лично. Оттам-нататък не правя аналогии със себе си, повярвай ми. За да не бъда обвинена, че повтарям казаното от някой друг, част от отговора ми съвпада с мнението на лейди Фрост. Накратко – нещата винаги прозират. Разбира се, за онзи, който умее да ги види.
Примерът ти с момиченцето, "болно" от рак, е малко встрани от темата за блогера. Даже си мисля ,че точно сред блогерите този номер не може да мине, понеже те са единна, жива, комуникативна общност и в един такъв случай света ще обърнат, за да изучат проблема в детайли. Така че истината много бързо ще лъсне.
А ако се замислим и над факта, че човек не познава добре дори самия себе си, можем да затънем в блатото на субективизма, а също така на догадките, предположенията, вероятностите, и така няма да ни е възможно да определим кое е истина и кое – не.
Това целя аз със моя пост, а не да атакувам твоето и на другите виждане на блога. Не виждам защо пак прехвърляш вината за лошата новина на вестоносеца.
Блогът, говоря за нашия, а не за блоговете изобщо, е един жив организъм, създаващ се най-вече от хора, които успоредно с виртуалното общуване, водят и съвсем реален съвместен живот. Срещат се, говорят си по телефоните, купонясват си заедно и т. н. В едни такива условия трудно би просъществувал някой, който се представя за другиго, защото рано или късно ще се разбере измамата.
Рупани, как стигна до извода, че твоето мнение е не-лично (т. е. обективно и вярно), а моето – лично (съответно субективно и невярно)?
П.П. Аз нито си говоря по телефона с тебе, нито се срещам, нито купонясвам. Ти с дух ли спориш в момента?
Думата "искам" не съм употребила нито веднъж в своите коментари, а думата "смятам/мисля" я използвам с ясното съзнание, че изказвам свое мнение и за разлика от теб не съм си въобразила, че говоря от името на много хора.
Също така имам смелостта да ти заявя, че твоето мнение за блогера е твърде крайно и като такова – не е обективно.
Не съм казала всичко по темата. Затова – продължаваме.
Рупани, думата "краен" можеш да провериш в синонимния речник, че е близка по значение с "преувеличен, неумерен". А всяко преувеличение на истината води до промяна, изопачаване и в крайна сметка я превръща в нещо невярно.
В направеното от теб по-горе описание не влизат всички онези блогери, които съм имала удоволствието да видя на живо, по време на блог парти. (Според автора на статията по време на блог партитата би трябвало блогерът "уви" да покаже това, което не би искал да видят другите.)
Та тези хора и по време на купон с нищо не се различават в същността си от визията, която имат в блога, даже, бих казала, че са още по-готини. Имам предвид, че:
- при тях не съществува никакъв ефект на разделение на образа на две лица – реално и виртуално;
- проявите им в реалния и във виртуалния свят не си противоречат;
- те не са силно безотговорни и анонимни;
- не играят роли.
А сега ти предоставям едно списъче на същите тези блогери, които съм наблюдавала на живо. В него влизат: Тери, Яничка, Шогун, Ейс Коук, Джонефф, Дарличка, Гаргичка, Щепселинка, Еовин, лейди Фрост, Микромакс, Веселин, Ентусиаст, Мейкъра, Жоро Атанасов, Белия Заек, Един-от-нас, Вампиреното слънце, Котка шарена, Иван Ангел, Арлина, Малката фея, Скитник, Диведи, Сестричката, Секирата, Вимп, Ефина, Теодорус, Бърборко, Басиди и др.
Дотук са повече от 30 човека (в момента не се сещам кои още познавам, но със сигурност не съм изброила всички) – повечето от тях са едни от най-активните блогери тук, автори са на много голяма част от блог публикациите и представляват ядрото на нашия сайт.
И тъй като за тях не важат характеристиките от твоя образ на блогера, искам да те попитам следното:
Ти всъщност кого описваш? Явно някакъв нереален, хипотетичен образ, плод на твоето въображение. А ако не е хипотетичен, значи имаш предвид конкретни хора. Кои са тези блогери, които не са онова, за което се представят?
Преди да седнеш да пишеш статия на тема що е то блогер, трябваше да събереш повече впечатления. Най-малкото да дойдеш на някоя сбирка, за да се увериш с очите си, че блогерът е реално човешко същество, чиито качества и поведение не са в разрез с онова, което вече знаем за него от публикациите му в блога. А това че го виждаме на живо - само по интересен начин допълва представата ни за него и не влиза в противоречие със същността му. За всеки един от изброените от мен хора мога да добавя още положителни нюанси в образа му, които съм забелязала при тези срещи.
Разбира се, че не е изключено в блог пространството да се появи и някое жалко подобие на човек, респективно – блогер, но то ще влезе в графа "Изключения".
Последен въпрос. А ти, Рупани, как се възприемаш в ролята си на блогер: като човек, който показва себе си, или като "въображаемо виртуално същество"?
Интересена е, все пак, тезата ти за "ядрото" на блога. Значи тук, според теб има някакво разделение. Някои блогери според теб са по-равни, така ли? Блогът наброява близо 2000 души, а за теб освен тези 30, останалите са нереални, крайни и изключения? Значи, който не ходи по купоните и не контактува по телефона с тебе не е истински блогер, така ли да те разбирам? Много интересно виждане за блог-общество, няма що!
Искаш да ти дам конкретни образи. Може би такива, които забравят какво са казали преди два дни или лесно пренебрегват отговорността за казаното от тях още същия ден? Ти си жив пример за такъв блогер, достатъчно е да се прегледат само кометарите ти по този пост.
Като цяло съм ти благодарен, все пак, че помпаш поста ми с коментари и го държиш на първа страница вече четвърти ден. Блогери като тебе, които държат последната дума да е непременно тяхна, са много удобни за такива цели. От мен се иска само да ти давам кратки отговори и със сто-процентова сигурност да очаквам поредното ти словоизлияние без връзка с темата.
Благодарен съм ти, че ми помагаш да демонстрирам по такъв категоричен начин тази “блог-хитрина”, многократно използвана от други преди мен.
Аз смятам да спра дотук. От два дни си говорим само с теб и на другите им стана крайно отегчително, най-вече поради факта, че разговорът ни няма нищо общо с темата. Не смятам, че е честно от моя страна да повишавам популярността си с такива евтини номера.
Ако искаш все пак да продължим, нека да е някъде на четири очи, аз съм пълен с готовност да ти разясня неясните за теб моменти в моята идея. Не виждам защо е необходимо да занимаваме и други с това.
Няма лошо да се поспори малко, просто ей така да се намираме на приказка :)
Аз например на www.bglog.net съм попадал преди около 2 години и нещо май ? но тогава не се регистрирах и забравих за случая. И миналата година пак тъй случайно попаднах на тоз сайт :) и там или тук е по-правилно ??? :))) видях един пост на Кекланка Калпазанка и такааа почна лафче с нейна милост и от приказка на приказка реших и ази да се регистрирам.
И ей мъ на.
Рядко пиша щот пиша за случки в повечето случаи.
А на сбирките ни съм присъствал щот мъ е фанала липсата :))) хахаха бъзикам съ - нинам що Мене ме е немало ?
А на живо съм виждал само Пиклова и съвсем замалко Вампирчо :)
А за Тери - чел съм мисля негови неща във вестник Компютри и от там натам Господа и Госпоици Х. Мммм и с Бо си лафя по Кю-то, но и тя е в графа Х :)
Адииии продължете си сблъсъка - т.е. сблъсъчето :)
Какви са тези пълни измишльотини, които ми вменяваш, бе Рупани-и-и???
Цитат №1
Интересена е, все пак, тезата ти за "ядрото" на блога. Значи тук, според теб има някакво разделение. Някои блогери според теб са по-равни, така ли?
Това, че има ядро, е ясно. Че то се състои от група блогери, които са много активни (всеки ден влизат в сайта и много често публикуват), а друга част са идващи и заминаващи си, не е новина за никой от онези, които имат по-дълъг "стаж" в BGlog. Но изводите за разделение и за неравенство са си лично твои, Рупани, а не мои.
Цитат №2
Блогът наброява близо 2000 души, а за теб освен тези 30, останалите са нереални, крайни и изключения?
Блогът наброява близо 2000 души, но оттам-нататък не аз, а ти вадиш извода, че има нереални и крайни изключения.
Цитат №3
Значи, който не ходи по купоните и не контактува по телефона с тебе не е истински блогер, така ли да те разбирам? Много интересно виждане за блог-общество, няма що!
В този напълно изфабрикуван извод, който аз не съм направила, ти си си повярвал, та даже се и възмущаваш. Но иначе за блог партитата говориш в поста си, сякаш си присъствал на тях. Цитат: "Следователно личните връзки не са блог-контакт, а блог-партитата, където уви, всички ви виждат такъв, какъвто сте".
Цитат №4
Искаш да ти дам конкретни образи. Може би такива, които забравят какво са казали преди два дни или лесно пренебрегват отговорността за казаното от тях още същия ден? Ти си жив пример за такъв блогер, достатъчно е да се прегледат само кометарите ти по този пост.
А така! Ново двайсе! Моля да ми бъде посочено какво съм казала преди два дена или същия ден и след това съм пренебрегнала казаното!
Цитат №5
От два дни си говорим само с теб и на другите им стана крайно отегчително, най-вече поради факта, че разговорът ни няма нищо общо с темата.
Ако на другите им е крайно отегчително, те не биха отваряли да четат поста, но изглежда не е така. Пък и четенето на чужди постове е въпрос на личен избор и не е задължение на никого.
-------------------------
Изобщо, Рупани, когато човек реши да обобщава и да прави изводи по темата "Блогерът – що е то?", би трябвало да е наблюдавал поведението на поне двайсетина души (не 2000) във виртуален и реален план. Въз основа на тези наблюдения да направи обективен анализ на видяното, за да може да изгради типизиран психологически портрет на блогера. В своята статия ти правиш сравнителна характеристика на виртуалния и реалния образ и откриваш несъответствия. И всичко това - без да познаваш никой от блогерите лично. Повече нямам какво да кажа. (Освен ако не ме предизвикаш отново с нещо.)
Хе, интересен спор. Всъщност според мен тук иде реч за гледната точка "Блогерът - това съм самият Аз".
Авторът добре е обрисувал себе си и своите лични проблеми, и как той, от своята гледна точка, вижда нещата в блогосферата - как той иска се изявява блогвайки, как той успява да излезе извън границите на своите лични комплекси, на своята лична обремененост, как той става невидим и очарователен за публиката в блог-пространството. Обобщаването тук явно води към лични пластове.
Аз не пиша често, но чета сериозно написаното от вас. И съм си създал доволно добра представа за по-популярните сред блогерите тук. Не е вярно, че пъпките, плешивината или възрастта не си личат в личния блог - личат си, и то по множество показатели. Комплексираните хора, напъващи се да блеснат на всяка цена с прочетено и научено също си личат. Доволните от живота и съдбата си хора също си личат. Блогът е много интересен феномен, колкото и да се застъпвате за анонимността. Всичко прозира.
Гледай, какво съм писал аз, в началото на поста:
Има няколко основни неща, които правятвръзката – блог-връзка:
1.Всички виждат, това, което показвате.
2.Показвате, само това, което искате.
Следователно личните връзки не са блог-контакт, а блог-партитата, където уви, всички ви виждат такъв, какъвто сте, противоречат на т.2.
Гледай, как ме цитираш ти:
Но иначе за блог партитата говориш в поста си, сякаш си присъствал на тях. Цитат:"Следователно личните връзки не са блог-контакт, а блог-партитата, където уви, всички ви виждат такъв, какъвто сте".
Сега, кое от двете е вярно: Не четеш (т.е. не вникваш в това, което съм писал) или Си стъкмяваш нещата, както ти падне (мен ли обвиняваш в стъкмистика?)