Белите Гълъби

Потропва дъжда
по влажните
калдъръми.
Северняци свистят
през шипки и тръни.
Бледнеят стрехите
на старите къщи.
Скалите се пъчат.
Понякога -
 мръщят се.

 Вечерен ансамбъл
предшества
нощта.
Умират
дъждовните капки
във тухлите.
Ръжда се е впила
в безброй железа.
Постройки се клатят
до сградите – рухнали.

Усмихва се някой.
Вятърът духа.
Висулките плавно
надвисват в улука.
Тръбите се клатят.
 Пантите скърцат.
Виелица глуха -
парцали прихвърчат.

Криле тихопляскат -
ятата от гълъби.
Опъват се струни -
 душа
на самотник
прегръща мечтите им –
пясъчни дюни.
 Белите гълъби
в платната
На лодките...