Ето една авторка в интернет, за която мога да кажа само едно: Стиховете й вдъхновяват. Има много хумор, много тъга в тях, но думите винаги попадат в целта и се създава усещането за лекота. Много ми се прищя да споделя с вас. Тук
Pin4e е невероятна личност. Била съм с нея на 2 чат-купона. Освен, че пише стихове /има издадени стихосбирки/, също и рисува много добре. Това е много атрактивна и емоционална дама.
Аз съм направо възхитен от поезията й, и от начина, по който думите и попадат точно в целта. Има таланта да грабва читателя и да зарежда. Много са й хубави нещата! :)
Ето 2-3 произведения на авторката
Устните ми шепнеха от... крясък
Навсякъде по тялото ми лепнеше
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
Лианно по луната се увиваха...
Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от... крясъци.
Треперех като пламъче на свещ-
нахъсано достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше...твърдостта на сетивата.
Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка...
11.01.2006
От тръни острозлоби и бодящи
И удряха лицето му. И плюеха.
С камшици наметАлени го биха.
С ритници. Със обиди. И го псуваха.
Събаряха го. После го повдигаха.
Нозете му с вериги бяха стегнали,
а китките привързани с въжета,
с които свободата е последната
ненужна и лъжлива вярна клетва.
И като хищни дългозъби кучета
камшиците плътта му разпокъсваха.
Горчива чаша... Трябва да се случи,
на някой който може да възкръсва...
Надигаха се, стъпвайки на пръсти.
Мъжете се подбутваха и викаха.
Децата чуруликаха разпръснати,
жените тихомълком се хихикаха.
А майка му в тълпата се провираше.
Сърбеше я гласът - да го извика.
По устните й сенките умираха
и ставаше от езеро по-тиха...
Като агнец очакващ заколение
Иисус мълчеше. Светеха очите му.
А двеста змии кърваво червени
боляха по гърба му и гърдите.
И после... му надянаха короната
от тръни острозлоби и бодящи.
Невярващите викаха. Доволни
и искащи Иисус сами да разпнат.
Пилат мълчеше глух като камбана.
Страхът откъснал сякаш бе езика му.
Варава беше горд, че е избрания.
Тълпата го спаси. Уби спасителя...
Нагоре...Хълмът каменен и стръмен
целуваше нозете му кървящи
под кръст, като проклятие огромен.
По-силен в слабостта. И по-изящен.
Болеше тежестта. Плътта ранима.
Горчеше го. Предаден от приятел.
Смъртта нелепа...бавна като зимата.
В любовната целувка дреме дявол.
Той...падайки се вдигаше. Отново.
Убиваха Го. С празни тихи думи.
Със камъни по-тежки от оловото.
С мълчание на врагове. Разумни.
Помогна му един, презрял тълпата-
със двойни сили качваше Голгота.
Нагоре...И олекваше душата му.
Споделящ тежестта. А по-самотен.
Събориха Го. Легнал върху кръста,
ръцете си подложи под пироните.
"Ковачите" доволни и чевръсти
се радваха на болката... огромна.
Мария-Магдалена скрита в шала си,
избърсваше клепачите. Отчайващо
косите й се стичаха нахалос
по раменете тесни като гларуси...
Устата му пресъхваше от слънцето,
като земя залюбена по пладне.
Присмиваха му се. Водата съхнеше.
Мълчеше. А отвъд кръжаха гарвани.
Разтърси се земята - разлюляна
от гъстите кресливи гръмотевици.
Миряните избягаха разкаяни,
а майка му оставаше. Трепереща.
"Прости им, боже..."-устните му молеха.
"Не знаят, татко. Те не осъзнават"
Небето се втрещи, като заколено.
Разтече се дъждът...Студена лава.
Във църквата се пръснаха иконите,
разцепиха се мраморните стълби.
Крещяха фарисеите злосторни.
Умираше Иисус...за да възкръснат.
2.01.2005
Павлина ЙОСЕВА
Аз съм направо възхитен от поезията й, и от начина, по който думите и попадат точно в целта. Има таланта да грабва читателя и да зарежда. Много са й хубави нещата! :)