I Will Not Die - Ingrid Kup/Не искам да живея, не искам да умра – М. Хранова

Едва сега чух, че не е "замълчи", както са го чули повечето почитатели на българския вариант, публикуван в интернет, а "свел очи", и съответно го поправих.

 Страхотна песен! Благодаря ти много,  queen_blunder!

Върна ме години назад, при първата любов! Много красиво беше!

Развълнува ме ! Отдавна не бях я чувала!

В музиката всичко се пречупва през личния вкус и емоционалност, Наско. Аз, например, имам специални предпочитания към българската естрадна музика и слабост към кавърите. Сигурно защото кавърите са съчетание от инструментала на страхотен световен хит, българския текст и гласа на наш изпълнител. От всичко това произтича друго, различно звучене. Текстът обикновено не е точен превод и в крайна сметка кавърът се превръща в интересен продукт.

Невинаги кавърите са успешни, но специално за тази песен смятам, че Маргарита Хранова с блестящия си, чист, кристален глас, е на ниво.

Галя,  радвам се, че по някакъв начин съм предизвикала у теб спомен за нещо красиво :)

В песента на Ингрид Къп темата за любовта разглежда най-болезнения момент: когато двама души се разделят, но не защото не се обичат, а защото в живота на мъжа има друга жена. Неговата любима избира да не дели повече любовта си със съпругата му.

И аз смятам, че е права, защото една жена, колкото и обича един мъж, за нея е мъчително да чувства, че не е единствена и че е пренебрегвана. Защото това непрекъснато я наранява. Раздялата с мъжа, който няма куража да бъде с онази, която обича, слага край на мъките й. Вярно е, че влюбената жена ще продължи във времето да изстрадва раздялата и ще я боли от това, че сърцето й ще я тегли към него, но нейният избор е единственият изход от ситуацията.

Това ми напомня, че преди време тук възникна интересна дискусия по същия любовен казус, който обаче дава противоположно решение на проблема, а коментарите на блогерите бяха удивителни. Ставаше въпрос за песента "Назад, назад, моме Калино".

 Много хубава песен! И вариантът на Маргето Хранова е трогателен.

Благодаря ти, Поли, че се сещаш от време на време да ни напомниш по някоя хубава песен. Наистина, много им се радвам на тези песни.

Знам две истински истории, които продължават темата за "той между две жени". В едната - Другата жена (тази, за която Той не е женен) избира да посвети живота си на него. Тя е до него, когато той намира време да се откъсне от семейството си, и тя преценява това като удовлетворително. В един момент той се развежда и двамата се събират, без да се женят обаче. Тя е доволна от живота си.

В другата история - Той избира 20-годишната "мома" пред 40-годишната си съпруга и двете деца, и в продължението се посвещава на новото си семейство, като оставя предишното да се оправя, както може.

В тези две истории Калина побеждава. В много други - не. Краят е отворен.

Самата песен за Калина според мен ще завърши така: тя ще се разочарова от неговата колебливост и ще си намери друг. Защо го определям като колеблив? Той не й казва, че не я иска. Казва само, че има пречки, а не най-простичкото, с което би я прогонил веднага - "не те желая". Което, съпроводено с тона му, вероятно й дава основание да настоява. Ако обаче той реши да се събере с Калина - пишман ще стане, помнете ми думата: тази жена е силно обсебваща, тя ще го подлуди.

Малко офф топик: Поли, какво ще кажеш за думата "стебло"? Не е ли по-правилно "стъбло"? В речника ги има и двете, но на мен "стебло" ми се вижда някак... неразговорно.

:))))

Нелка, за казуса с Калина и какво развитие той би имал, мислим съвсем еднакво. Колебливостта на един мъж е може би най-разочароващото жената качество. Сигурно защото го прави да изглежда слаб човек, не-мъж. Вероятно една силна жена, като Калина, сама ще се откаже от своя любим, разлюбвайки го.

За думата „стъ/абло” не мога да ти отговоря, защото, доколкото ми е известно, са дублетни форми. Някой филолог трябва да се произнесе.

Достояне, не мога да разбера защо често пъти избираш заядливата форма, за да кажеш мнението си? Ясно е, че не можем всички да харесваме една и съща музика – вече спорихме дълго и напоително по този въпрос.

Не съм съгласна, че кавърите са копиране на музиката, защото текстът и изпълнението са различни. За да създадеш текст към музиката, се налага да осъществиш творчески процес в чист вид. Кавъри е имало, има и ще има, когато една песен е много, много харесвана, защото хората изпитват желание да я запеят на своя си език или да вложат нещо различно в нея.

Ако естрадата е „блудкава, захаросана помия”, това, което си публикувал днес, какво е? Сигурно образец на красотата, мисълта и съвършенството. На мен пък не може да ми хареса нещо, което звучи вулгарно и дори не е смешно. Ако поне беше смешно, щях да се съглася цинизма, вложен в отношението към жената. Разбира се, за поста ти нито ще гласувам, нито ще коментирам в твоя блог, защото колкото и различно да възприемаме действителността, сме длъжни да се изтърпяваме.

Достояне, досетих се аз, че минусчето трябва да е твое, ама какво пък – поне се мотивира защо си го цъкнал.

Виж сега, ти си издигнал култ творческия процес, което не е лошо, но като всяка крайност, си има своите недостатъци. Защото за творчески продукт може да се приеме и онова творение, което човекът пуска в тоалетната, изпълвайки го преди това със съдържание и придавайки му форма. С което искам да кажа, че понякога е по-добре да се докоснеш до нещо красиво и смислено, създадено от някой друг, отколкото да твориш, само защото изпитваш ужас от копи-пейста.

Страшно парче! Благодаря ти, Истината!

Ще уточня, че аз в никакъв случай не слушам само естрада. Без да се хваля, ще споделя (понеже Достоян ме предизвиква), че музикалния ми слух е нещо, с което Господ ме е дарил. Не знаех, че го имам в такава степен, преди да се явя на кандидат-студентстки изпит по музика. Той включваше проверка на музикалните способности, каквито всеки начален или детски учител трябва да има на добро ниво.

Спомням си, че пях детска песничка по мой избор, а след това преподавателката изсвирваше музикални фрази на пианото. Точно на този етап, след като повторих с „на-на-на” няколко фрази, жената ме погледна особено и започна да ме кара да повтарям една много безсмислена музикална фраза, но удължавайки я след всяко изсвирване. Логика нямаше във фразата – просто трябваше да се запомнят тоновете и да се повторят.

След n-тия й опит да ме обърка, тя се обърна към мен и каза:

- Вие свирите на музикален инструмент!

- Не, не свиря – отговорих й аз.

- Не на мен тия! – малко грубичко ме сряза – Не може да не свирите.

- Наистина не свиря и никога не съм свирила – продължих с убеждаването, но тя ме прекъсна с тон, нетърпящ възражения.

- Лъжете ме!!!

С което приключи изпита и аз останах да се чудя сега това като комплимент ли да го разбирам или да се ядосвам, че без да искам се получи конфликт.

Следващ случай, който ще помня. Изпит по музика в университета при Данчо Колев – известен и като композитор на детски песнички. Изпитът включваше солфеж – трябваше 200 упражнения с ноти да могат да се изпеят правилно, изпяване на детска песен, която ти се падне, разпознаване на класическо произведение и неговия автор и теоретичен въпрос.

Преподавателят ме изпита, замисли се, след което каза:

- Вие не е трябвало да учите Начална педагогика, а е трябвало да кандидатствате в Музикалната консерватория.

Спомням си отвреме-навреме думите му и се опитвам да си представя какво щеше да стане с мен, ако се бях посветила изцяло на музиката.

Само ще вметна, че май й в Бийтълс трябва да се напише заради термина "бийт музика". Но май Достоян не долюбва много тази буквичка ;)

Достояне, обожавам Бийтълс, харесвам Цепелин, възхищавам се на изключителния Джими Хендрикс и в крайна сметка не ти разбирам идеята. Всъщност какво искаш да ми внушиш с всичко това?

нещо немога да го кача, Поздрав: http://vbox7.com/play:4dd09db5