11 септември 2001 г.
Та така...
Много модно бе станало по едно време всеки да разказва за това какво е правил на 11.09.01 или т.нар. "Моят 11 септември".
Не помня как започна този ден. Помня, че следобед имах час при зъболекаря - доста кофти изживяване. Прибрах се удома, поседнах пред телевизора и започнах да щтракам по каналите. Мернах разни апокалиптични картини... Беше се вече започнало. Звъннаха на най-доброто си приятелче - "Гледаш ли?", "Гледам" - отвърна той. И после гледах телевизия цяла нощ.
Чаках да се случи нещо, но.... Май трябва да обясним малко за чакането.
Когато си на 17 и живееш в малък заспал град всяко нещо, което може да разтърси еснафското общество се приема с голям интерес.
Та гледах много телевизия, вестниците бълваха сензационни заглавия... И наистина всяко чудо за три дни. На 15 септември всичко бе по старо му - аз тръгнах пак на училище, Димитровград си бе все същия Димитровград, нещата бяха такива каквито винаги. И нямаше защо да са различни.
Мина време, порастнах и май поумнях.
Разбрах нещо важно.
Живеем във време на война. Нашата си война. За съжаление всяко поколение си има своята война - прадядовцитени са воювали във Първата световна война, дядовците ни в Втората световна война, бащите ни са били част от Студената война, а за нас явно остава тази война.
А войната си е факт. Дали тя е добрите срещу лошите, запада срещу изтока, Кока-кола срещу Корана... Честно казано няма значение.
Защо няма значение ли? Ами фактите са си факти (войната си е тук), а и както казваха в един страхотен филм - "Когато първите куршуми минат покрай главата ти, всички политически глупости отиват на майната си." Е все още никой не е стрелял по мен, но време има, па да не говорим, че и с тази моята глупава професия...
Разбрах и друго. Нещо доста важно според мен - тероризма не убива. Той плаши, той ужасява, той сковава. Но не убива.
Е да, ама доста хора загиват от него.
Да и не.
На 11 септември загинаха 2973 човека заедно с терористите. Простете за цинизма, но как стои тази цифра на фона на 8 милиона жители на Ню Йорк или на фона на 300 милиона жители на САЩ. 3000 човека загиват при автомобилни катастрофи всяка година в България, толкова и се самоубиват годишно.
А това бяха най-големите атентати в историята.
Та тероризма реално погледнато не сее смърт, а страх.
И точно със страхът трябва да се борим.
Защото страхът може да унищожи цивилизацията ни, която смятам, е тръгнала по не лош път.
Не трябва да ни е страх, не трябва да ни пука, не трябва да се лигавим излишно и да роним сълзи. Онези, които са извършили тези нападения са искали да се променим, да се уплашим, да се свием, да променим начина си на живот.
Майната им.
Аз съм за свободата.
Свободата на словото например - ако искам ще публикувам карикатура на Мохамед, ако искам ще пусна скандален филм за 11 септември (Става въпрос за шедьовъра на Майкъл Мур, който макар и да носи много критики те кара да се замислиш! И най-важното това е американски филм!!! Колкото и грехове да имат сегашната президентска администрация, то поне не погазва явно основните човешки права.). В този ред на мисли, а пробвайте в Иран да пуснете критикарски филм срещу аятолаха. Ще падне голям бой.
И въобще правата на човек - ако искаш да си гей, бъди гей без да те е страх, че ще те пребият с камани на площата. Ако искаш да кръшкаш, давай, ако искаш да кажеш, че президента е педал - направи го! Бъди мюсулманин, евреин, будист, наричай Бог както сметнеш за добре....
Въобще нека да живеем сободни и без страх на пук на кретените дето блъскат самолети в небостъргачи.
Днес трябва да е празник на свободата, за която мисля си заслужава да се борим!
P.S. А без да ровите в wikipedia знаете ли какво е станало на 11 септември 1973 г.?
Много модно бе станало по едно време всеки да разказва за това какво е правил на 11.09.01 или т.нар. "Моят 11 септември".
Не помня как започна този ден. Помня, че следобед имах час при зъболекаря - доста кофти изживяване. Прибрах се удома, поседнах пред телевизора и започнах да щтракам по каналите. Мернах разни апокалиптични картини... Беше се вече започнало. Звъннаха на най-доброто си приятелче - "Гледаш ли?", "Гледам" - отвърна той. И после гледах телевизия цяла нощ.
Чаках да се случи нещо, но.... Май трябва да обясним малко за чакането.
Когато си на 17 и живееш в малък заспал град всяко нещо, което може да разтърси еснафското общество се приема с голям интерес.
Та гледах много телевизия, вестниците бълваха сензационни заглавия... И наистина всяко чудо за три дни. На 15 септември всичко бе по старо му - аз тръгнах пак на училище, Димитровград си бе все същия Димитровград, нещата бяха такива каквито винаги. И нямаше защо да са различни.
Мина време, порастнах и май поумнях.
Разбрах нещо важно.
Живеем във време на война. Нашата си война. За съжаление всяко поколение си има своята война - прадядовцитени са воювали във Първата световна война, дядовците ни в Втората световна война, бащите ни са били част от Студената война, а за нас явно остава тази война.
А войната си е факт. Дали тя е добрите срещу лошите, запада срещу изтока, Кока-кола срещу Корана... Честно казано няма значение.
Защо няма значение ли? Ами фактите са си факти (войната си е тук), а и както казваха в един страхотен филм - "Когато първите куршуми минат покрай главата ти, всички политически глупости отиват на майната си." Е все още никой не е стрелял по мен, но време има, па да не говорим, че и с тази моята глупава професия...
Разбрах и друго. Нещо доста важно според мен - тероризма не убива. Той плаши, той ужасява, той сковава. Но не убива.
Е да, ама доста хора загиват от него.
Да и не.
На 11 септември загинаха 2973 човека заедно с терористите. Простете за цинизма, но как стои тази цифра на фона на 8 милиона жители на Ню Йорк или на фона на 300 милиона жители на САЩ. 3000 човека загиват при автомобилни катастрофи всяка година в България, толкова и се самоубиват годишно.
А това бяха най-големите атентати в историята.
Та тероризма реално погледнато не сее смърт, а страх.
И точно със страхът трябва да се борим.
Защото страхът може да унищожи цивилизацията ни, която смятам, е тръгнала по не лош път.
Не трябва да ни е страх, не трябва да ни пука, не трябва да се лигавим излишно и да роним сълзи. Онези, които са извършили тези нападения са искали да се променим, да се уплашим, да се свием, да променим начина си на живот.
Майната им.
Аз съм за свободата.
Свободата на словото например - ако искам ще публикувам карикатура на Мохамед, ако искам ще пусна скандален филм за 11 септември (Става въпрос за шедьовъра на Майкъл Мур, който макар и да носи много критики те кара да се замислиш! И най-важното това е американски филм!!! Колкото и грехове да имат сегашната президентска администрация, то поне не погазва явно основните човешки права.). В този ред на мисли, а пробвайте в Иран да пуснете критикарски филм срещу аятолаха. Ще падне голям бой.
И въобще правата на човек - ако искаш да си гей, бъди гей без да те е страх, че ще те пребият с камани на площата. Ако искаш да кръшкаш, давай, ако искаш да кажеш, че президента е педал - направи го! Бъди мюсулманин, евреин, будист, наричай Бог както сметнеш за добре....
Въобще нека да живеем сободни и без страх на пук на кретените дето блъскат самолети в небостъргачи.
Днес трябва да е празник на свободата, за която мисля си заслужава да се борим!
P.S. А без да ровите в wikipedia знаете ли какво е станало на 11 септември 1973 г.?
Сутринта гледах имаше кратък репортаж по bTV.Явно датата 11.09 много се харесва на някой хора в ЦРУ :)
Само не трябва да забравяме и за тези, които с такива безсмислени актове се мъчат да привлекат внимание към някаква тяхна си истина, тяхна си обида и притеснение, към техни проблеми, предизвикани от някаква самозабравила се супер сила. И не трябва да казваме, че който сее вятър - ще жъне буря, защото за съжаление всички ние сме обречени да бъдем жетвари.