Чайките не искат да летят
Стихиите бушуват - ураганно.
Вълните ни помитат като пясъци.
Над южните морета – океани
от облаци и птичи крясъци
Вълните са цунамита, a ветровете...
вулканно ни раздиплят в праховете си
Изригналата лава е навсякъде,
събудила се е от греховете ни.
А гларусите онемяват във полуда,
врабчетата са спрели да кълват
Три свята вече са изгубени
и чайките не искат да летят...
Веско, много е хубаво! Но ти си доказан поет в бглог-а тоест каквото и да кажа, то вече е казано преди мен от други блогери:-)
Страхотно е!
Оня анонимен коментар към стихотворението ти за щъркелите е от мен.
Поздрави за далечна и близка Германия!