ТРАКИТЕ. Съвременната цивилизация като схватка между гръцкия и тракийския светоглед / битката между техните символи- Аполон и Дионис /

(II част на текста "Тракийската идея може да промени...света")

Както отбелязахме в I част, властта в Тракия, а и после в Гърция се чувства застрашена от безконтролността на масовата, дионисова мистериалност, от нейната мистична, но тревожна близост с хаоса, мрака, стихийното буйство. Властниците в Тракия и Гърция се чувствали застрашени от демократичността вложена в дионисовата обредност, затова те усилено започнали да прокарват за свой символ светлоносния, благомерния Аполон, бог на реда, красотата и  Разума. Тези процеси се оказват изключително значими за планетата с оглед влиянието им върху Гърция , особено в периода 7-3 в. пр.н.е.. Тогава там натискът на чуждото верско и културно-битово  влияние станал непоносим. Този период може да определим като Нахлуване на свръхмярата в Гърция.

Ще разберете по-добре текста ако сте виждали неговата I част.
За тези, които не са чели или искат да си припомнят:

 вижте I част на текста

 Това е бил краят на стара Гърция. Това, което не разбират, това от което се плашат гърците изглеждало, че скоро ще ги залее. Оставала една единствена надежда- да се появят те, спасителите на Гърция, на „благия“, упорядъчен свят, тези, които днес смятаме за големите умове на Гърция. Те единствени можели да спасят гръцката цивилизация, като покажат как може да се съществува съвършено, идеално -в идеална държава, със съвършени произведения, пълни, рационални и енциклопедични знания.  Тези велики гърци щели да покажат как разумът може да бъде господар в света, което ще бъде и спасително за стария гръцки живот и ще принуди тракоманията да замлъкне. Хаосът, дионисовото трябва да бъдат надскочени и забравени. И така става... Поздравления, съседи!
Философията, превръщайки се в наука, знание, право и изкуство,  успява да построи нов свят благодарение на бягството от нашите предци и с помощта на няколко велики завоевателни империи, продължителки на тази гръцка кауза. Това обаче продължава и до днес и води до пълно изтласкване, до тотално забравяне влиянието на тракийския светоглед и неговата световна алтернатива.  На този етап ние искаме просто признание за културния стимул дошъл от траките за гръко-европейския светоглед, но скоро ще дойде времето да се разбере, че става дума и за пълно неразбиране на същността на тракийската култура. Нещо повече, с новото осъзнаване на тази култура ще се възстанови за света и най-голямата алтернатива срещу всички неудачи на съвременния свят, най-силната алтернатива за една по-добра форма на отношение към света, на разбиране за света. Но сега да се върнем отново назад.
Всъщност, въпреки че траките имат една от най-интересните и безспорно най-дълбоките религии за всички времена, те парадоксално са по-характерни със силното си чувство за реалност, с познаването на всички изяви на живота и природата, дори в най-крайните им проявления и дори със съюзничеството им с тях. Гръцкото изискване за умереност за траките е странно, защото хаосът, буйството, екстатичността нито са им чужди, нито ги заплашват или водят към разпад. Много митове и исторически разкази кодифицират това, което се е разигравало в умовете на хората, през тези епохи. Например Аполон /както присвоено го разбират гърците/, този застъпник на умереността и благата музика, е предизвикан от Марсий и траките с веселостта, буйността и неовладяната емоция в музиката им и изведнъж виждаме как този прехармоничен бог лесно става жесток и отмъстителен. Как така? В очите на гърците Аполон е убиецът на Питона, тази сцена обаче става и образът на големия сблъсък между гръцката светогледна нагласа( бъдещата европейска и световна нагласа) и тракийския, демоничен, мрачен, идващ от недрата и задушаващ всичко Питон. По-дълбоко той е символизиран от Дионис- богът на земните недра и пропастта, на безформената, хаотична сила. Ние сме дяволът, дами и господа, ние сме дяволът в световната история, но за да сме по-умни от своите окарикатурители трябва да видим докрай как бил преименуван и дамгосан този Сатана, за успее нашият аполоничен свят да се барикадира и префини в съвременния си вид . Ще видим какво е хубавото на това и какви тумори растат като следствие от "щастливото" за света събитие. Ще разберем и защо името на Дионис и това, което символизира в тракийството, е прикрито и забравено с хилядолетията и защо това е било жизнено важно на европейските поколения! Важното при новия подход към тракийската идея, е че с нея не става дума да си повдигнем самочувствието, да се утвърдим допълнително, а за нещо по-важно, като това да възстановим една погубена от аполонистичния свят алтернатива за съществуването на света, за един нов подход към живота и смъртта, за отношението на хората към всички неща и главно за формулата на щастие. Твърдя, че ако има някакви проблеми в настоящето и бъдещето те произтичат от изчерпаността и заложените вътрешни нерешими противоречия в аполонистичния модел за съществуване и разбиране на живота. Това ме подтиква да не се отказвам да напомням на Запада, че в лицето на траките се пропуска една спасителна светогледна алтернатива, която от Античността до днес е била отхвърлена и демонизирана за „добро“!

Аполон за гърците е имал роля да възпира, овладява Дионис. Но не мислите, че това твърдя само аз. Дионис е „един чужденец: при това той е бил страховит пришълец (враг във всяко отношение), достатъчно силен, за да разруши гостоприемната къща“ /Ницше, Дионисовият светоглед/. Пак Ницше издава как възприемат и утвърждават европейците гръцкия принос. В „Раждането на трагедията“ Ницше казва, че гърците с невероятна гениалност овладяват чрез Аполон дивият, груб, брутален Дионис от кланящите се на низшите си нагони ръце на примитивен чужд народ и така успяват да създадат светло преклонение пред живота, изкуство и знание. Клеветите срещу траките, както виждате, нямат край. Ако някой от негръцките племена като траките показва умни, самобитни хора, то те веднага били оприличавани с гърците. Примерите са безброй, но да кажем Плутарх пише, че Спартак се отличавал не само с физическа сила, но и с ум и мекота на характера «повече приличаща на образован елин, отколкото на човек от неговото племе»  /Plut., Crass., 8./
Но да се върнем на основната линия.  Казват: „Аполоновият елемент не позволява на ирационално свръхестественото да се надигне“ /Дионисовият светоглед, Ницше/. Едновременно с тези думи авторът казва, че дионисовото стои в душите на гърците, защото цялото това богатство и знание вече го има при гърците. Странно защо гърците, този по думите на автора „безкрайно чувствителен народ“ не създадоха изкуството към което имат предразположеност от чистата си необходимост към идеалност и красотата, преди напора на Дионис и вакхическото влияние отвън?! Все пак Ницше, не може да не признае, че чрез Дионис „се разгадава в трагедията световната загадка и мировия ужас“, но разбира това става само чрез гръцкото духовно влияние. Как това обаче не се лансира от гърците? Как това знание не се изкарва на преден план, а се премълчава от самите тях и как не е повод на гордост за гърците, ако те са неговите създатели?  Ницше и някои други европейски мислители стигат до там да кажат, че едва елинския Аполон свързва разкъсания Дионис, одухотворява го, спасява го от разкъсаността му. Това е много наивно, защото ако се проследи тракийското разбиране докрай, ще се види, че при самите траки Дионис се възстановява като едно цяло, възражда се за ново разгръщане, до новото си разкъсване и така в един неспирен кръговрат. На тракийския Дионис не му е нужна помощ, за нещо, което му е присъщо!
Много "очарователна" е българската национална агресивност към собствения ни етнос. Не бива сега да засягаме въпроса колко силно са залегнали в психологията ни изразите "Българска работа", "Да не забравяме, че сме в България" и т.н., това заслужава едно друго разглеждане. Става дума за наивната ни деликатност и недоученост, когато не споменаваме, за да не засегнем чужди народи (в случая Гърция), че национални митологически символи като Дионис са всъщност наши по тракийска линия! Може би затова заслужаваме да ни правят гръцки ресторанти с името "Дионис", затова заслужаваме и да чуваме, че Дионис е "гръцкият бог на виното"!
В края на тази част формулирам ясно:  Гръцкото изкуство и знание са опит да се забрави, отхвърли и завоалира нахлуващият дионисов светоглед, дионисовото изкуство, а това е и редът на възникването на “високата” гръцка класика. Дионисовата мъдрост и изкуство не се появяват като следствие, украса и драматично задълбочаване на аполоновото, а обратното. Това преобръща всички, подчертавам всички основни скрижали на мисленето ни, науката за древността и съвремието, както и на самопознанието ни като хора.