ПАЛЕЦЪТ НА ЛЕСТЪР: 9 и 10 глави (бонус за деня, специално за Veselin :)

Глава ІХ

Хъмфри бе един от малкото хора в света, които знаеха всичко за ПРОБЛЕМА С ЧЕРНОТО ЗЛАТО. Така бе известна петролната криза, започнала през 20-те години на ХХІІ век.
Благодарение на аналитичния си ум, високия професионализъм, многобройни връзки и безразсъдна смелост, често достигаща до глупост, Хъмфри бе успял да изготви най-пълното досие на петролната криза. Той се бе добрал до уникално ценна информация за истинските причини, довели до съмнително бързото изчерпване на световните запаси от петрол. Знаеше всичко за хората, които разработваха формули за ново гориво, за успехите и провалите им, за безкомпромисната борба на петролните гиганти срещу всеки, дръзнал да предложи алтернатива на черното злато и, разбира се, притежаваше изключително ценен екземпляр от "Формулата Крильов" - причината, превърнала млякото от продукт за пиене в течност за зареждане на резервоари.
Начинът, благодарение на който се бе добрал до формулата, спокойно можеше да бъде включен в учебниците по разследваща журналистика. Тогава действаше в екип с носителя на "Пулицър" Бен Хомсли, известен като "Перото", но не защото пишеше добре - неоспорим факт, - а защото тежеше петдесет килограма с мокри дрехи и павета в джобовете, както обичаше да казва за него бившия шеф на спортния отдел в "Ню Йорк Доминатор" Майкъл Пери.
Но вместо усилията им по разкриването на формулата да бъдат възнаградени и вместо двамата да получат още по-голяма известност, награди и пари, се оказа, че всичките им действия са отишли на вятъра. Тъкмо тогава собствениците на "Доминатора" решиха да направят удара на живота си и продадоха вестника на Лестър Голдчанс, понеже магнатът решил, че призванието на сина му е журналистиката.
Още на следващия ден Бен подаде оставка. Хъмфри дълго увещава приятеля си да не прави глупости, но "Перото" бе непреклонен.
- Напускам и още как! - палеше се Бен, разгорещен след седмата чаша уиски. -  Богаташкото синче не може и няма да ме управлява. Че какво разбира този пикльо от журналистика!
- Знам, приятелю, че ти трябваше да станеш главен - успокояваше го Хъмфри, - но животът продължава. Освен това, според слуховете, малкият Голдчанс се готви да ти предложи поста зам-главен. На първо време това ще е достатъчно.
- Как не! По-добре първи на село, отколкото втори в Рим!
След тази лозунг Бен изпи чашата си на екс, стана олюлявайки се от масата и излезе от кръчмата. Хъмфри не го видя повече.
Новият собственик категорично забрани на Хъмфри да пише каквото и да е било по темата "Крильов" и го накара "да си размърда задника" по други случаи - най-вече много отговорните снимки на цициците на поредната кабаретна звезда във Вегас.

Но времената се менят, собствениците умират, а в дяволските къщи, освен обезглавени трупове понякога влизат такива пички, които те карат да се дървиш като войник пред порно списание. Така разсъждаваше Хъмфри докато гледаше влязлата руса мадама, а наборът му в панталоните заплашваше да го прасне по главата. С периферното зрение фотографът забеляза, че и при Брет нещата са същите.
- Какво ви води насам, момчета? - попита мадамата като ги дари с лъчезарна усмивка.
- Ами, чухме, че ще има кастинг за манекенки, та решихме да се отбием - отвърна Хъмфри, който бързо се окопити. - И както виждам, не сме объркали адреса. Дай ми една широка усмивка, бейби и се приготви за шоу. Ей сега ще увековечим за поколенията твоята чудна красота.
Хъмфри отвори чантичката си, измъкна фотоапарата, с бързината на фокусник постави нова лента и се приготви да натисне спусъка. Реакцията на жената бе също много бърза. Без да влага почти никакво усилие тя изтръгна апарата от ръцете му и го захвърли на пода.
- Какво, по дяво... - тръгна да протестира Хъмфри, но изведнъж думите заседнаха в гърлото му.
Пред изумения му поглед в ръцете на русата мадама, сякаш от нищото, се появи огромен меч, чийто стоманен блясък почти го заслепи, но това не му попречи да види как острието на меча разсича шефа на Вътрешния отдел на две половини.
Хъмфри за пръв път виждаше подобна светкавична смърт - Брет така и не успя да реагира. Поне да бе извикал - от болка, от изненада!
- Не можеше, Хъмфри. - Тя бе прочела мислите му. - Хипнотизирах го. Той не усети нищо. Не намираш ли, че постъпих хуманно.
- Имах си хас - успя да отрони фотографът.
- Е, свършихме неприятната част от работата - усмихна се отново жената. - Сега можем да продължим с веселата. Нали искаше да ме снимаш? Какво чакаш?

Глава Х

Хари Усмивката бе изключително педантичен и уравновесен човек. Въпреки това имаше три неща, които винаги можеха да го накарат да излезе от кожата си: да му вържат тенекия, да не си платят навреме и не на последно място - пренебрежителното отношение на някои хора към цветята.
Първото от трите условия за лошото му настроение бе налице. На адреса, на който го бе пратил Еди, намери само два трупа - единият разсечен сякаш от гилотина, а другият - с липсваща глава. Все пак Хари очакваше да достави пратката на някой, който можеше да поеме отговорността за нея - най-малкото да отвори хладилната чанта, която носеше преметната през дясното си рамо, и да каже: "Да, тъкмо тая глава поръчах."
Хари извади мобилния телефон от джоба си и тъкмо се канеше да набере номера на Еди, за да го пита дали останките, които вижда са действителните получатели на кратуната, когато очите му регистрираха още една любопитна подробност от пейзажа. На една от стените висеше лист хартия, прикрепен към нея с помощта на меч, очевидно взет от реквизита на някой филм за крал Артур. Той се приближи до стената, рязко дръпна бележката, а гневът му продължи да расте. Защото имаше още едно нещо, което Усмивката ненавиждаше - някой да пише името му по бележки в стаи, пълни с трупове.
"Здравей, Хари - гласеше посланието, - извинявай, че не те изчаках, но се получиха някои малки усложнения. Бъди така любезен да донесеш пратката в хотел "Мотрополитън", в 03:30 тази нощ. Бъди точен."
Това преля чашата. Хари смачка бележката и я пъхна в джоба си, докато в същото време свободната му ръка набираше телефонен номер.
- Здравей, Джулия! - каза Хари като се свърза. - Извинявай за късния час, но трябва да ми помогнеш... Много е важно... Да, пак съм влюбен... Знаеш как е... Моля те, заради мен... Да. Пак същата поръчка... 33 рози... Не, нека да са бели този път... Нали ще можеш до двайсет минутки?... Чудесно, благодаря ти.

- Ти? - Бен "Перото" не можеше да повярва на очите си. - Самият Хъмфри?
- От плът и кръв, старче. Виждам, запознал си се с моята нова приятелка.
- О, да - Бен погледна към жената. - Само дето още не ми е казала името си.
- Тя е доста потайна в това отношение - съгласи се Хъмфри. - Нали, мадам?
Жената го погледна кокетно. Тримата се намираха в хотелската й стая в "Метрополитън", на масата се изстудяваше бутилка шампанско, а пред всеки имаше по една висока чаша, готова да бъде напълнена.
- Мислех - каза тя, - че знаете името ми. Ние се познаваме отдавна. Но вие и двамата сте забравили.
- Не бих забравил такова парче - отвърна Хъмфри.
- Нито пък аз - подкрепи го Бен. - Не вярвам да сме били чак толкова пияни като сме се запознавали. Та ако можеш да опресниш паметта ни...
- Името ми не е толкова важно - каза жената. - Мисля, че по-скоро ще поискате да узнаете защо съм ви събрала тук.
- Да, и това е интересна тема.
- Ще разберете съвсем скоро. Очаквам още един човек тази вечер. - тя погледна часовника си. - До минутка ще е тук. Тогава ще ви кажа всичко.
- Съгласих се - махна с ръка Бен. - Дай поне да отворим тая бутилка, преди да се е простудила съвсем.
- Само след секунда - отвърна жената и погледна към вратата.

Хари приглади косата си и се приготви да почука. В дясната си ръка стискаше букет от 33 бели рози, в лявата държеше верния си "Колт", а през рамото бе метнал хладилната чанта с главата на стария Голдчанс.  Бе се накичил като коледна елха - още нещо, което мразеше - но смяташе бързо да се освободи от излишния товар.
Дръжката на "Колт"-а почти докосна дървото на вратата, когато тя рязко се отвори. Някаква необяснима сила рязко го бутна в гърба, той загуби равновесие, политна напред и се строполи в най-красивите крака на света.
- Чудесни рози, Хари - каза нежен кадифен глас. - И пистолета ти го бива.
Преди да осъзнае какво става Хари вече не държеше нищо в ръцете си. Букетът се озова в кристална ваза, поставена на малка масичка до вратата на стаята; "Колт"-ът му - на поднос с бутилка шампанско, а хладилната чанта сякаш изчезна. Сънувам лош кошмар, каза си Хари.
- Буден си - отвърна кадифеният глас, принадлежащ на съвършената жена. - Нали ще изпиеш чаша шампанско с новите си приятели?